Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Въпрос: Бих искал да попитам за дъха на Брахма: по какъв начин вселените се създават и унищожават в серии от експлозии?

Тиртха Махарадж: Без съмнение дъхът на Брахма е доста продължителен. Но в сравнение с Вишну, Брахма е задъхан като след сто метра бягане. Защото всъщност именно дъхът на Вишну дава пулса на материалната енергия. Описва се, че от тялото на Маха Вишну се излъчват всички различни вселени, всички различни структури в материалната сфера. Докато Той издишва, това излъчване продължава; а когато вдиша, то се прибира обратно в Неговото тяло. Това поражда изначалния пулс на материята. Западната наука също идентифицира това движение – нарича се „разширяването на вселената”. То ще трае до известен предел, след което отново настъпва фаза на свиване. Онова, което физиката описва съвсем сухо като факти, нашите писания обрисуват по много поетичен начин: как Бог Вишну лежи в океана на съзиданието, а змията на вечността е Неговото ложе. Понякога Той заспива. А когато някой спи, диша много бавно и спокойно. Той започва да издиша и по такъв начин вселените се излъчват от тялото Му; и изведнъж Той започва и да сънува. От това разбираме, че този материален живот е един сън. Обаче това е сънят на Бога, не е собственият ни кошмар. Това е сънят на Бога! Дори и този объркан материален свят, който е само отражение, принадлежи на Него в крайна сметка. Макар това да е земя на илюзията, тя в крайна сметка Му принадлежи. И след това излъчване ще последва отново и свиване.

Затова не бива да се объркваме като гледаме как нещата идват и си отиват. Хората се раждат и умират. Щастието идва и отминава. За късмет същото се случва и с нещастието. Всичко идва и си отива. Какво остава? Кришна, джива (душата) и бхакти (любовта).

Как може да се формулира това? Ако се опитаме да го изобразим с картина е сложно. Искаме ли да го обясним, ще са ни нужни дълги и заплетени философски тълкувания. Но великото изкуство е да разкажеш една дълга история съвсем накратко. В Индия имат такава кратка формула. Нарича се ом. Ом описва всичко, което е вечно. Защото ом всъщност се състои от три звука, три букви. А, акара; У и М. Какво е А? Акара е Кришна, Кришна казва в „Бхагавад Гита”: “От буквите Аз съм А.” Ахам. Кой е М в края? М в края – това е джива. И така, началото на ом – това е Кришна; краят на ом е джива. Кой е между двете? Това е Радха. Върховният Бог е в началото, в единия край; в другия край сте вие. Какво ще ви свърже? Шримати Радхарани, божествената любов, олицетворението на божествената любов. Това ще създаде връзката между живите същества и Върховния Бог. И всичко това се съдържа в едничка дума, в звука ом! Така че винаги, когато казвате: ом агяна-тимирандхася гянангяна-шалакая чакшур унмилитам йена тасмаи шри-гураве намаха[1] – помнете, ом, Бог е първи. “Аз съм тук! Той е там, а аз съм тук. Кой ще ни свърже? Ще ни свърже Шримати Радхарани!” Трябва да служим на тази истина до сетния си дъх. Това е нашата света троица. Ом.



[1] “Роден съм в най-дълбоко невежество, но моят духовен учител отвори очите ми с факела на знанието. На него отдавам почтителните си поклони.” – молитва към духовния учител от Шрила Нароттама даса Тхакур



Leave a Reply