Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2019 сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

Нещо много важно се споменава тук: “Вечната тичинка на Гокула е шестоъгълната обител на Кришна”[1]. Шестоъгълната звезда – обикновено хората я считат за Звездата на Давид – символ на една друга голяма религия. Ала всъщност това не е Звездата на Давид, а Звездата на Гокула. Всъщност тя съвсем наскоро започва да се свързва с юдейската традиция. А на изток в множество различни суб-традиции можете да откриете този толкова значим символ. Най-общо можем да кажем, че когато два триъгълника се застъпват, това образува шестоъгълник. Единият триъгълник представя мъжкия принцип, а другият – женския принцип. Затова разбираме, че в тичинката на този лотосов цвят са скрити доминираният и доминиращият аспекти на Върховния.
Но това звучи много сухо, съвсем теоретично и е трудно да бъде разбрано. За какво въобще става дума? Какъв доминиран аспект? Това е твърде сложно за нас! Обаче ако кажа: в средата на това красиво лотосово цвете танцуват Радха и Говинда – тогава с лекота разбирате, нали? Забравете тази суха философия. Стремете се да включите в танца, във вечния танц на прегърнатите Радха-Говинда.
Но според обяснението на Бхактисиддханта Сарасвати Тхакур, съществуват доминиращ и доминиран аспекти на Бога. Доминиращият аспект е Кришна, Говинда, а доминираният аспект е Радхика. Поне на пръв поглед. Защото това е танц. Някой трябва да води танца. Водещият е доминиращият аспект, а този, който се присъединява към танца, е доминираният аспект. Тогава хореографията е красива. Обаче без другия партньор не би имало танц. Тогава е соло, което е малко скучно.
И така, в шестоъгълника се срещат доминираният и доминиращият аспекти, двата триъгълника. Затова Бхактисиддханта Сарасвати Тхакур веднъж възкликнал: Забравете за този монотеизъм. Ние сме дуалисти. Ние харесваме доминиращия и доминирания аспекти на единството, защото нима можете да отделите Радха и Говинда? Не можете да ги отделите. Така че те едновременно са едно и различни, различни са и са едно – това е много висше разбиране.
После следващият стих гласи: „Тичинката на това вечно царство Гокула е шестоъгълната обител на Кришна. Нейните венчелистчета са жилищата на пастирите или гопалите, които са най-скъпи приятели на Кришна, на когото са нежно отдадени и са частици от собствената Му същност. Венчелистчетата сияят прекрасно като множество стени. Изобилният листак на този лотос е наподобяващата гори и градини дхама, която е духовната обител на гопите, любящите девойки на Кришна, предвождани от Шри Радхика.” [2]
Ето как можем да видим, да разберем картината на обкръжението на Кришна и на Неговите придружители. В центъра на битието, което е като лотосово цвете, танцуват Радха и Говинда. Около Тях са Техните прекрасни придружители, гопите и гопалите. Много подобно описание ще откриете и в Библията, но малко по-величествено, нали? Бог седи на трон и в нозете Му треперят ангелите. Тук няма страхопочитание; само красота, свързаност и радостно общуване с Бога. И каква е природата на тези придружители? Тяхната природа също е сат-чит-ананда-виграха. Но каква е целта им? Целта им е да споделят любовта, идваща от Кришна, и да я преумножават. Това е много важно, защото по начало ние също споделяме тези качества, сат-чит-ананда-виграха. И тогава следващият въпрос е: а каква е целта на собствения ми живот? Ами, да отразя тази изначална любяща покана и да разпространя любящото служене. Не е ли красиво това? Имаме цел в живота – да отразяваме божествената светлина. Не сме родени от тъмнината. Не сме родени, за да умрем. Не, родени сме, за да сияем. Да позволим на изначалното си духовно великолепие да се разкрие. Каква перспектива!

(следва продължение)

1. „Брахма Самхита“, 5.3
2. „Брахма Самхита“, 5.4