Archives

Calendar

September 2021
M T W T F S S
« Aug    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




DSC_0045.NEF

(от лекция на Свами Тиртха, 08.10.2016 сутрин, Лудащо)

(продължава от предишния понеделник)

 

Въпрос на Яшода: Винаги съм се чудила как човек да разпознае своя дълг, а не да изпълнява чужд дълг? Защото илюзията покрива истината и човек си мисли: „О, това е моят дълг” и започва да действа, но в крайна сметка се удря в стена и трябва да се обърне на друга посока.

Свами Тиртха: От една страна това е много сложно, от друга страна е съвсем просто. Тъкмо срещнах едни предани, наскоро им се родиха деца; всъщност докато им бях на посещение се роди едно момченце. И аз казах: „Какви щастливци сте, в следващите 20 години не се налага да мислите какво да правите. Дългът ви е даден.” Така че, мисля, тази дхарма, този дълг е съвсем очевиден. Онова, което никой няма да свърши вместо вас – то е вашият дълг. Никой не може да ви замести в тази роля.

Но понякога дори на практическото ниво на ежедневния живот ние се намесваме един-другиму в интересите и има сблъсъци вътре в семейството, вътре в мисията. Защото понякога сме много груби, много елементарни. Ако станем по-деликатни, няма да се натрапваме по негативен начин. А това е нещо много фино; съвсем простички неща могат да създават проблем за другите. Например, спомням си, че по-младите предани бяха много разстроени от една моя духовна сестра, защото те се бяха старали да подредят нещо, а тя дойде и преподреди всичко. Това не е нещо кой знае колко сериозно, нали? Ала те го взеха много присърце: „Защо тя идва и прегазва нашия избор, нашата подредба?” Така че понякога това е чувствителен въпрос, затова винаги се нуждаем от по-висша визия. Ако премислим нещата, взимайки предвид желанието на Кришна, ще приемем, че нищо не е случайно. А ако нещо е нужно да бъде поправено, можем да кажем и че очакваме корекция.

Но това е лесно, тази част е лесна. Обаче отвъд всички тези ежедневни задължения, главната, по-важната част е най-висшият ни дълг. „Къде е моята духовна перспектива? Какъв е приносът ми към този красив процес?” – това трябва действително да търсим. И понеже то е нещо по-фино, по-духовно, е и малко по-трудно да се разбере и определи „Какво е моето служене тук, каква е моята дхарма?” Затова този тип медитация върху по-висшата ни заетост или върху изначалната ни идентичност е нещо много важно.

Защото какво е нашето мантруване сутрин? То не е антидот за карма, нито някаква рутина. То е да излезеш сутрин в полето и да набереш цветенца за Кришна; а после да се върнеш и да ги поднесеш. Така ако винаги се стремим да въздигаме нивото на нашите действия, на нашата медитация, на нашето служене, тогава се доближаваме до идеала, който всички търсим.

При все това понякога, както казваш, достигаме стена и трябва да се върнем. Дори и при най-добрите ни желания да предложим нещо, може да срещнем разочарование и то да не се случи. Но Гурудев даде един ключ в този случай; той казваше: „Поне три пъти трябва да опитате. Ако не се случва, значи такова е било желанието на Кришна.” Защото веднъж той заръча на бхактите: „Нека отворим ресторант в Будапеща.” Те хукнаха, започнаха да организират, да вадят разрешително, това-онова – обаче не се получи. И като дойдоха при Гурудев, рекоха: „Може би Кришна не иска.” Той отвърна: „Не, не, не. Просто опитайте втори път, трети път.” И като и тогава не стана, той го прие: „Добре, не ни е дадено. Не му е сега времето.”

По този начин ние също можем да се стремим да намерим своя най-висш дълг и ако не можем да го осъществим по един начин, да опитваме по друг, да използваме интелигентността си да търсим пътища. Защото духовна интелигентност означава да постигаме целите си. А нашата цел е да служим по-добре, нашата цел е да идваме все по-близо до идеали като себеовладяване, знание, умиротворение и т.н. И тогава ще е по-лесно да постигнем самоосъзнаване.



Leave a Reply