Sharanagati

“Едничката цел на йога практиката и на преданото служене е Бхагаван[1], когото почитат всички живи същества. Живите същества основно са класифицирани в две категории. Едните са чисти, другите – обусловени. Чисто същество е онова, което няма никакви материални връзки, а обусловено същество е такова, което има материални връзки. Садхака (практикуващият) несъмнено е обусловена душа, докато чистият няма какво да практикува. Основната разлика между обусловеният и чистият е, че последният се намира в органически присъщата си позиция. Той е единствено зает с духовни дела, а природата му е чисто блаженство. Обусловеното живо същество, оковано от материалната природа, се занимава с наложени от материята задължения, притежаващи смесени материални и духовни характеристики. Когато някой се откаже от свързаните си с материята задължения и се заеме с духовни задължения, това се нарича освобождение. Чистата любов е органически присъщата функция на душата и тя не се отличава от освобождението. Освобождението, търсено чрез йога практиките, е същото като любовта към Бога, която се постига чрез предано служене. Така че крайният резултат на двете практики е един. По тази причина писанията изобразяват най-великия преданоотдаден Шукадева като изтъкнат йоги, а най-изтъкнатият йоги Махадева като велик преданоотдаден.”[2]

Най-напред има умиротворяващи думи. “О, това за което ти говориш е много хубаво. Всъщност ти практикуваш същото, каквото и аз. Целта е една, ние сме заедно.” Всеки се радва да чуе това: “О, да, да, да! Ценят ме, ценят процеса, който следвам.” По този начин можете да спечелите доверието на другия човек. Едва след това можете да започнете да обяснявате: “Но основната разлика между йога и преданото служене е следната: в стриктната практика на йога, когато човек постигне самадхи[3], изоставяйки фалшивите обозначения, той си възвръща органически присъщата си позиция – което означава, че према е пробудена. Съществува опасност обаче,  в дългият процес на изоставяне на фалшивите обозначения, садхака  да се заплени по странични ефекти и да отпадне от пътя преди да е постигнал окончателната цел. От друга страна, в преданото служене има единствено разговори за према. Преданото служене е просто развиване на науката за любовта към Бога. Когато всички дейности са устремени към постигане на върховната цел, няма опасност от безполезни резултати. Средствата са целта и целта е средствата. Затова преданото служене е по-лесно от практикуването на йога и трябва да бъде прието във всяко отношение.”

Това е добър съвет към всички. Ако някой дойде с някаква различна идея, недейте да я нарязвате на парчета още в първия миг: “Не, това което казваш е напълно погрешно! Не, това което вършиш не е авторитетно! Ти грешиш, не си прав.” Ако фраснете човека в носа, той няма да го приеме като някакъв любезен жест. По-добре му кажете: “Да, много хубаво, това което казваш е съвсем вярно. Но ако искаш да стане още по-съвършено, помисли за това и това.” Такъв е джентълменският начин. Другият е пътят на скандалджията.

“Господството над материалната природа, постигнато чрез йога е само временен резултат. От тази позиция крайната цел може да е далече-далече и много пъти възникват спънки. По пътя на йога има препятствия на всяка крачка. Най-напред, по време на практикуването на яма и нияма[4] се събужда религиозността. И в резултат на постигането на този незначителен ефект, човек се прославя като религиозен, макар да не е направил и опит да постигне према.” Това е споменато като опасност, макар че ще се прочуеш като религиозен! Ние бихме искали да сме религиозни. Но ако това стане основа за слава и престиж, то би могло да се превърне в опасност.

“Второ: през продължителния период на практикуване на асана[5] и пранаяма[6] човек постига дълъг живот, свободен от болести, чрез контрол над дишането. Но ако въпреки това не съществува връзка с према, този дълъг лишен от болести живот се превръща в източник на проблеми.” Дългият живот понякога е плашещ за хората. Защото те страдат толкова много, че ако им кажете, че животът може да е вечен, ще рекат: “О не, моля ви, незабавна смърт!” Не могат да изтърпяват добрите и лошите страни на живота. Понеже всичко се опитва да ни вмени, че животът е просто усмивки и наслада. Което не е вярно! Съществуват трудности. И ако сте останали с идеята, че животът е единствено за наслаждение и не разполагате с техника, с някаква информация или съвети как да се справяте с проблемите си, тогава ще се обезсърчите.

“Трето: макар посредством процеса на пратяхара[7] човек да постига власт над сетивата, липсва ли према, това пак е сухо и незначително отречение. Причината е, че за постигането на окончателната цел, наслаждението и отречението са еднакво безрезултатни. Безсмисленото отречение просто прави човека коравосърдечен. Четвърто: по време на дхарана[8], дхяна[9] и самадхи дори да бъдат премахнати материалните мисли, ако не е пробудена према живото същество губи своята индивидуалност. Ако разбирането „Аз съм брахман” не събужда чистата любов, тогава резултатът е изличаване на съществуването. Затова моля ви, помислете: крайната цел на йога е прекрасна, но пътят е изпълнен с трудности.”

[1]              Бхагаван – Върховният Бог

[2]              Из „Према Прадипа” от Бхактивинода Тхакура

[3]              Самадхи – състояние на дълбока медитация

[4]              Яма и нияма – нравственият кодекс

[5]              Асана – физически пози в йога

[6]              Пранаяма – дихателни упражнения

[7]              Пратяхара – отдръпване на сетивата

[8]              Дхарана – съсредоточаване

[9]              Дхяна – медитация