Sharanagati
Collected words from talks of Swami TirthaВ дълг сме. Толкова много са онези, които работят за наше добро, Върховният Бог ни е дал толкова много; трябва да изплатим дълговете си. Изминалата година беше много добра година в много отношения. Толкова резултати, толкова благословии! Родиха се нови бебета – това означава, че мнозина са дошли на тази Земя, за да получат този опит. Ала видяхме, че в нашите малки кръгове мнозина си и заминаха. Една личност от великото поколение проповедници също си отиде – Шрипад Бхактиведанта Нараян Махарадж напусна в самия край на декември. Така че ако искаме да изплатим дълговете си, трябва да си спомним и за него. Затова реших да прочета много любима глава от една от неговите книги. Това е начин да се разкрие красотата на забавленията на Кришна, а също и да разберем, че понякога в раздялата се срещаме, а друг път в срещата сме разделени. Ние всички сме човешки същества тук, а това означава, че по някакъв начин сме изоставили изначалната компания на Бога. Така че всички ние живеем в раздяла. При все това, от време на време се събираме заедно – това е като тренировка за срещата. Защото в края на този път е завръщането у дома, завръщането при Бога.
Шрипад Нараян Махарадж е бил много специална личност и в живота на Шрила Прабхупад. Затова позволете ми да почета от една от неговите книги – това е „Историята с продавачката на плодове”.
“Имало една продавачка на плодове, която живеела в Матхура. Била чула от някои хора, идващи в Матхура от Вриндаван, че много красиво и чаровно дете на около две годинки живее в Гокула. Тя искала да получи Неговия даршан, искала да Го види. Затова напълнила кошницата си с плодове и започнала да се върти около Нанда-бхаван, дома на Нанда Махарадж, който е бащата на Кришна: “О, пхала-ло, пхала-ло! Вземете си плодове, вземете си плодове!” Както в Матхура, така и във Вриндавана, навсякъде има много продавачи на плодове. Така и тя продавала плодовете си. Обаче понякога Кришна спял. Понякога си играел тук и там, а друг път седял в скута на Яшода и сучел. Затова продавачката на плодове никога не можела да види Кришна.”
Виждате ли, това е като обикаляне, като въртене около същината – без да я докосва директно, а приближавайки бавно-бавно.
“Един ден тя решила: “Днес ще отида и няма да се върна докато не получа Неговия даршан!” Тя дала обет: „Ще го направя или ще умра”. Целта на живота ѝ била установена, и ние също трябва да се опитаме да дадем подобен обет. Като си дала това обещание, тя започнала да вика: “Пхала-ло, пхала-ло! Вземете си от моите плодове, вземете си от моите плодове!” Обаче малко по малко забравила за плодовете си и започнала да вика “Говинда-ло! Говинда-ло! Вземете моя Говинда! Вземете моя Говинда! Дамодар-ло! Дамодар-ло! Мадхава-ло! Дамодар-ло! Вземете моя Говинда! Вземете моя Дамодар!” Най-лесният начин да се види Кришна е нама-санкиртан. Тя направила тъкмо това, също както гопите. Когато Кришна изчезнал от танца раса, те пеели по същия начин – викали името на Кришна, за да се върне. Както умеят и останалите продавачи на плодове, и тази жена се била научила да не докосва кошницата си с ръце. Можела дори с лекота да танцува без кошницата да падне от главата ѝ. По този начин от сутринта до пладне тя търсела Кришна. Накрая се уморила и седнала пред вратата на Нанда Махарадж. Била се замислила много дълбоко: „Как да видя моя Кришна?” В това време Кришна взел няколко зрънца жито и други семена от килера. Бил съвсем голичък, само със златна верижка с камбанки на кръста си. Тези камбанки звънели толкова сладко, че понякога и самият Той се запленявал. И така, Кришна взел няколко зрънца в юмручето си и тръгнал към продавачката на плодове. Обаче знаете, когато някое мъничко дете се опита да вземе нещо в дребните си ръчички, не е лесно да го задържи, така че семенцата се изсипвали между пръстите Му – останали само две-три.
И така, Кришна дошъл при продавачката на плодове с много лакоми очета, вперени в златистите, румени и жълти банани, манго и грозде и казал: “О, дай Ми плодове, дай Ми плодове!” Продавачката погледнала Кришна и напълно се омаяла. Отвърнала Му: “Може и да Ти дам, ако ме наречеш „мамо” и седнеш в скута ми.” Това било голям проблем за Кришна, който си рекъл: „Ако някой Ме види да седя в скута ѝ и да я наричам „мамо”, всички ще Ми се смеят. Какво да правя?” Виждате ли? Бог, всезнаещият Бог, понякога се колебае: „Какво да правя сега?’
“И така, Кришна бързо се огледал насам-натам, да види дали няма някого. Като видял, че няма свидетели, пъргаво седнал за миг в скута на продавачката на плодове и казал: “Мамо, дай ми плодовете!” После чевръсто скочил от скута на жената. Продавачката била много щастлива и започнала да Му дава плодове. Попитала Го: „Кои искаш?” А Кришна отвърнал: „Този и този…” Най-напред Той протегнал дланите си. Накрая стигнал до положението да притиска в протегнатите си ръце все повече и повече плодове до гърдите си. Най-напред жената Му дала един, два, три, пет плода и ръчичките на Кришна се препълнили, Той просто не можел да държи повече. Тогава, с всички плодове в обятията си, танцуващ и засмян, Кришна отишъл при майка си и поставил плодовете в шала на нейното сари. Майка Яшода попитала: “О, скъпи, откъде донесе всички тези плодове?” и бързо започнала да ги раздава. Макар че стотици гопи дошли там и взели от сладките плодове, те все не свършвали и не свършвали.” Виждате ли, каквото е дадено на Кришна и е раздадено от Неговите любими, е безкрайно.
“Обаче какво станало после с продавачката на плодове?”
(следва продължение)