Sharanagati

Лила Шука живял 800-900 години, тъй че как бих могъл да разкажа историята му? Но – да го кажем съвсем накратко – той бил голям любовник. Сигурно е имал някакво родство я с унгарците, я с българите, защото и едните и другите са известни като големи любовници. Но неговата любов била малко необичайна; той бил влюбен в една проститутка. Бил много възвишен млад мъж, от добро семейство, умен, съвършен във всичко… само тази привързаност към проститутката била неразбираема. И както знаете, тайната любов обикновено се практикува в тъмнината на нощта. И така една нощ Лила Шука закопнял да види любимата си. Но той живеел на единия бряг на реката, а дамата живеела на другия бряг. Посред нощ лодки няма, тъй че трябвало да плува. А точно тази нощ имало страшна буря. И той навлязъл всред дъжда, вятъра и светкавиците в реката, хвърлил се във водите тласкан от любовта си и се опитал да плува. Но вълните били много високи и макар да бил добър плувец, наложило се да се хване за едно парче дърво та да успее да пресече реката. Или поне той си мислел, че това е парче дърво… Всъщност бил труп, плаващ по вълните, но той се хванал за него за да преплува водата. Кой би поискал да прегръща мъртво тяло посред нощ всред бурната река? Доста е необичайно, а? Но той дори не разбрал какво е и с негова помощ стигнал до отсрещния бряг. Къщата на жената била оградена с високи стени. Той трябвало да ги премине и в мрака на нощта си помислил: „Я, тук има един пълзящ храст, който се катери по дувара, мога с негова помощ да се изкача.” Лила Шука се хванал за ствола на храста и започнал прекатерва оградата Или поне той си мислел, че това е храст… макар всъщност да била огромна отровна змия. Но той изобщо и не забелязал това, защото бил запленен от жената. Най-сетне стигнал при нея, влязъл в стаята и си рекъл: „О, сега тайната ми любов ще се осъществи!” Жената също била много щастлива: „О, моят любим дойде!” Но тя била много фина и възвишена, макар начинът й на живот и практиките й да били съвсем прости. Била духовно извисена и започнала да го напътства, като най-напред го разпитала за цялата история: „Какво стана с теб, как тъй дойде при мен в такава бурна нощ? Как прекоси реката? Как прескочи стената?” Той й разказал всичко и бил много щастлив: „О, моята кралица иска да узнае за всички трудности, които преодолях заради нея. Аз съм нейният герой!” Но когато приключил с разказа, жената казала: „Любими мой, преодолял си толкова опасности за да стигнеш до мен, макар да съм просто една проститутка. Да беше се нагърбил със същите трудности в търсене на Бога…” И толкова много сила имало в нея, че тя преобърнала ума на младия човек. И той станал просяк – отрекъл се от света и се отдал на Бога.

Лила Шука станал просещ скитник. Но тъй като бил млад мъж, сърцето му още било пълно с желание.Веднъж той зърнал – просто зърнал – една красива девойка. И отново сърцето му пламнало в страст. Тогава си рекъл: „О, очите ми ще ме завлекат в ада! По-добре да ги извадя!” И тъй, той ослепил и двете си очи и насила се принудил още по-силно да се отдаде на Кришна. Той неспирно възпявал славата а Бога. Но имал една болка, една мъка в сърцето си – понеже живеел далеч от Вриндавана и като скитащ просяк бил тръгнал към нея –сега когато се бил ослепил се чудел: „Как ще намеря пътя?!” И тогава докато плачел и ридаел и мантрувал и пеел… най-сетне някой дошъл при него. Едно малко момче. Той не го виждал, но го чул. Чул нежна мелодия; момчето свирело на флейта. Сетне то запитало: „Хей, защо плачеш?” А той отвърнал: Виждаш ли, сляп съм, пък искам да стигна до Вриндавана. Толкова съм далеч! Няма кой да ми помогне…” Тогава момчето казало: „Аз ще те заведа във Вриндавана; ела с мен, последвай ме.” И го хванало за ръка, и го отвело във Вриндавана… И той изживял своя дълъг живот по бреговете на Радха Кунда.

Това е историята на Лила Шука. Нека сме готови да пожертваме себе си. Обикновено людете са готови да се хвърлят във всичко заради своите любими, но нека поне същия интензитет на чувствата си да отдадем на Кришна. Лила Шука ки джай!