Sharanagati

Нека разгледаме един пример за защитата на Бога. Утре е появяването на Нрисимхадев, Той е аватар-закрилник на преданите и се появява в много специален облик – като полулъв-получовек. Може да си кажете: „О, това е много необикновено – застъпване на видовете, божествена генетична манипулация.” Но имало добра причина Той да се появи така. Да разкажем историята съвсем накратко: имало един велик демон, който практикувал отречения, тапася. Наричал се Хиранякашипу, а името му означава „злато и меко легло”. Това били двете му занимания – да трупа богатства и да се наслаждава на жени. Такава е демоничната природа – трупане на богатства и наслаждения с жени. Обаче понеже не му стигали тези двете, той започнал да извършва тапася. Много е странно такава силна личност, готова да се наслаждава на удобствата в живота, да започне да изпълнява отречения. Обаче нещо му липсвало, а именно власт. Победа над смъртта – нея искал да избегне той. Затова се заел с отречение. Неговото отречение била йогийска поза, при която стоял на един крак с вдигнати към небето ръце. Има много йога инструктори сред нас. В продължение на колко време можете да правите това? Два дни, три дни?

Лилаватар: Две минути, четири минути…

Свами Тиртха: Той изпълнявал тази поза толкова дълго време, че белите термитни мравки си построили дворец върху тялото му. Плътта му била оглозгана до кости – останал му само скелетът. Въпреки това той съумявал да поддържа циркулацията на жизнения си дъх, прана, в костите си. Така че йога има бъдеще, нали? Чрез това отречение той постигнал такава сила, че любимият му полубог Брахма се появил пред него. Заради отреченията му вселенският порядък на практика бил нарушен – толкова висша сила генерирал той. И така, Брахма се появил и казал: „Много съм удовлетворен от твоето отречение. Какво желаеш? Готов съм да ти дам всякаква благословия.” Тогава скелетът отвърнал: „Можеш ли да ми дадеш безсмъртие?” Защото Брахма бил дошъл с една кана, пълна с нектар. Ала той казал: „Съжалявам, това е отвъд моята власт. Не мога да ти го даря. Поискай си друга благословия”. Обаче такъв е демоничният манталитет – ако не можеш да се сдобиеш с нещо из един път, започваш да пробваш заобиколни начини. Той казал: „Можеш ли да ми дадеш благословията никое човешко същество да не е способно да ме убие?” „Да, мога да ти я дам, няма проблем.” „И никой полубог да не ме убие?” „Да, мога да ти даря това.” „И да съм защитен и на земята, и във въздуха така, че никой да не може да ме убие?“ „О, това е лесно. Мога да ти го даря.” „И никое оръжие да не може да ме нарани?” „Мога да ти даря това!” Списъкът с изискванията бил дълъг и Брахма винаги се съгласявал и давал благословиите. Накрая напръскал с няколко капки нектар скелета и тогава от термитника се появил красив, млад, силен мъж. И започнал да господства над цялата вселена.

Къде е Божията закрила тук? Все още не е проявена; но нашият приятел, като добър семеен човек, имал син. И тъй като бил демоничен баща, искал и от сина му да излезе добър демон. Какъвто бащата такъв и синът. Затова той пратил сина си в училище за демони; детето имало двама наставници и много другарчета. Обаче нещо не било както трябва, защото докато момчето било в утробата на майка си, Нарада Муни разговарял с нея за принципите на живота в преданост. И това толкова докоснало сърцето на малкия ембрион, на Прахлада, че още в утробата на майка си той станал преданоотдаден на Бог Вишну. Само си представете какъв провал! Правите всичко по силите си синът ви да бъде добър демон, а той става бхакта! Затова баща му го дал в училището: „Добре, по рождение той е малко повреден, но може би ще могат да го поправят в училище.” Обаче какво станало в демонското училище? Той започнал да проповядва на съучениците си. А баща му, като един добър баща, винаги проверявал: „Как върви училището, мой скъпи синко?” И понеже бил много недоволен от сина си, опитвал какви ли не начини да го превъзпитава: понякога го блъскал от някой висок хълм, друг път го хвърлял в яма пълна със змии, варял го в олио, тласкал го под нозете на полудели слонове. По всякакви начини се стараел да инструктира сина си да бъде добър демон, но нищо не помагало. Защото момчето винаги се молело на този Вишну! И без значение колко много били змиите и колко горещо било олиото, той бил закрилян. Накрая, един ден бащата попитал: „Скъпи синко, много хубаво, че си дойде от училище, какво научи?” Синът отвърнал: „Научих нещо много ценно – че Бог Вишну е Върховният Господ.” Знаете, бащата, като демонична сила управляваща целия свят, по рождение бил враг на Вишну. Той се вбесил: „Какво? Пак ли този Вишну! Къде е твоят Бог? Аз не вярвам в Него!” Синът казал: „Той е навсякъде!” „Значи и в тази колона?” – попитал бащата, а момчето отвърнало: „Да, разбира се, Той е и в тази колона!” „Тогава ще я разруша!” казала бащата и взел меча си, за да събори колоната. Тогава от нея се появил Нрисимхадева в божествения си лъвски облик. И какво се случило? Викайки и ревейки, Той изведнъж грабнал бащата, Хиранякашипу, в скута си, започнал да го разкъсва и набързо приключил с него. Така гневът му малко се поуталожил и Той поставил сина за наследник на властта.

Защо се случило така? Защото Хиранякашипу имал благословиите на Брахма: че няма да умре нито на земята, нито в небето; че нито човек, нито животно, нито полубог ще може да го убие; и че никакво оръжие не може да му навреди. Затова Бог Вишну се появил в толкова специален облик: бил полулъв-получовек – нито животно, нито човешко същество. И вдигнал Хиранякашипу в скута си – така той не бил нито на земята, нито във въздуха, а в скута му. И го разкъсал с нокти – а това не било обичайно оръжие. Така че както и да се стараел Хиранякашипу да избегне опасността, нямало как да се измъкне от божественото провидение. А малкото момче, което било изтезавано от баща си почти до смърт, през цялото време било закриляно от Бога, и накрая, намирайки се в най-голяма беда, отново било защитено.

(следва продължение)