Archives

Calendar

August 2020
M T W T F S S
« Jul    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Silhouette of asian muslim man raising hand and praying during sunset background

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)
 
(продължава от предишния петък)
 
Продължаваме да четем от Шрила Шридхара Махарадж, „Най-чистата молитва”.
Следва въпросът: „Махарадж, отново на въпроса за Туласи Деви – забелязах, че в този матх, докато обикалят Туласи по време на нейното арати, бхактите не обичат да пеят мантрата  яни кани ча папани брахма-хатядикани че, тани тани пранашянти прадакшинах паде паде (Онези, които обикалят Шримати Туласидеви стъпка след стъпка унищожават всички грехове, които са извършили, дори убийството на брамин). Защо е така?”[1]
Виждате ли, обуславянето действа много здраво. Отначало си нямаме и представа от ботаническата наука на Индия. След това разбираме, че определени растения се считат за свещени. По-нататък научаваме, че някои растения трябва да бъдат обожавани по такъв и такъв начин. И после, натъкнем ли се на храм, където това свещено растение се обожава по различен начин, сме изненадани. Така от обуславяне, в което нищо не разбирате, стигате до обуславянето че „трябва да се прави така и по никакъв друг начин”. А откриете ли, че е по-друг начин, сте смаяни: „Как така?! Трябва да следват моето познание.” Може да помислите това за незначителен въпрос, но то не е. 
Отговорът на Шрила Шридхара Махарадж: „Един възвишен бхакта не би трябвало да има молитви от типа „Освободи ме от греховете ми.” На практика всички останали религии най-напред се стремят да научат хората, и това е максималното им постижение: „Моля ви, опитайте се да измолите опрощение за своите грехове!” Обаче Шридхара Махарадж казва: „Първокласният предан не се вълнува от такива незначителни неща като реакциите от греховните му дейности.” 
„Първокласният бхакта се моли: „Каквото и лошо да съм сторил, готов съм да изстрадам всичко до последно. Но се моля единствено да получа нектарна капчица от милостта на Кришна.” Такава трябва да бъде молитвата на истински предания: може заради кармата си да стана птица, звяр, червей или буболечка, може да ида в рая или в ада, все ми е едно. Нека страдам в съответствие с кармата си. Но се моля: „Дано не бъда лишен от благодатната милост на Кришна, дано я получа. Нея искам, предаността към Него искам! Само преданост и нищо друго! Дали ще се наслаждавам на резултатите от добродетелите си в рая, дали ще страдам поради злодеянията от предишните си животи в ада, няма да се стремя да избягам от това. Благодарение на кармата си ще се мъча или ще се радвам, но ми е все едно. Не се моля да бъдат отнети последиците от греховете, нито от заслугите ми – моля се единствено да се сдобия с чиста преданост въпреки тях.”
Виждате ли израстването в начина на мислене на предания? Защото независимо дали искаме да се радваме на някакви райски облаги или искаме да избегнем последиците от действията си, всичко това все още касае единствено самите нас. „Става дума за мен. Историята започва и завършва с мен.” Но какво е това – нима такава е нашата религия? „Аз съм във фокуса на моята религия.” Не! По-високото ниво е: „Срещу каквото и да трябва да се изправя, моля Те, нека оставам свързан с Теб.” Това означава, че дори в ада можете да практикувате бхакти-йога. Не съм убеден, че в рая ще можете да я следвате, защото там се живее твърде леко и хубаво. Но поне тук, имам предвид поне в ада, можем да имаме някаква мотивация. 
 
(следва продължение)
 
1. „Златната стълба”, Гл 3 Най-чистата молитва, от Шрила Шридхара Махарадж
 


Leave a Reply