Archives

Calendar

August 2022
M T W T F S S
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Свами Тиртха, 06.05.2017 вечер, Рила)

(продължава от предишния петък)

 В импулсивната си илюзия Бхарата Махарадж говорел по следния начин:

„Уви, сега еленчето е беззащитно. Толкова съм нещастен, а умът ми е като коварен ловец, който винаги е склонен да мами и да е жесток. Еленчето вложи вярата си в мен, както добрият човек по естествен начин се интересува от доброто поведение и, забравяйки лошите постъпки на лукавия си приятел, му се доверява. Макар да се оказах ненадежден, дали еленчето ще се върне и отново ще е доверчиво към мен? Има ли надежда пак да видя това животинче, закриляно от Бога, безстрашно пред тигри и други зверове? Ще го зърна ли отново как минава през градината и пасе свежа тревица? Не зная, но то вече може би е изядено от вълк или куче, или от глигани, сбиращи се на стада, или пък от някой самотен бродещ тигър. Щом слънцето изгрее, това е началото на всичко благотворно. Ала уви, нищо благотворно не започна за мен. Богът на слънцето е самото олицетворение на Ведите, но аз съм лишен от всякакви ведически принципи. Сега този слънчев бог вече залязва, но бедното животинче, което ми се беше доверило след смъртта на майка си, не се е върнало. Този елен е досущ като принц. Кога ли ще се прибере? Кога ще покаже лудориите си, които ми носят такава радост? Кога ще успокои изтерзаното ми сърце? Без съмнение нямам никакви благочестиви заслуги, инак животинката щеше вече да си е дошла. Игривото ми малко еленче, виждайки ме как се преструвам, че медитирам със затворени очи, обикаляше около мен с гневна обич и боязливо ме боцкаше с връхчетата на меките си рогца, нежни като водни капчици. Когато подреждах всички жертвени приношения върху тревата куша, то на игра гризкаше тревата със зъби и така я замърсяваше. Като му се карах и го бутах надалеч, то веднага се уплашваше и сядаше неподвижно, досущ като син на светец. Така играта му секваше.” Говорейки така като луд, Бхарата Махарадж станал и излязъл навън. Виждайки следите от копитцата на елена по земята, той ги прославил от любов: „О, злочести Бхарата, твоите отречения и покаяния са толкова незначителни в сравнение с отреченията и покаянията, които е изтърпяла планетата Земя. Заради нейната сурова аскеза, сега копитцата на елена, които са малки, красиви, благоприятни и нежни, са се отпечатали по повърхността на тази щастлива планета. Тези групи от отпечатъци показват на човек като мен, измъчен от загубата на елена, как животинчето е вървяло през гората и как бих могъл да възвърна изгубеното си съкровище. Благодарение на тези стъпчици, тази земя се е превърнала в подобаващо място за брамините, жадуващи за райските планети или за освобождение, да извършват жертвоприношения за полубоговете.” Махараджа Бхарата продължил да говори като безумец. Виждайки тъмните петна по изгряващата над главата си луна, които му напомнили за елена, той рекъл: „Възможно ли е луната, която е толкова милостива към нещастния човек, да се е смилила и над моето еленче, знаейки, че то се е изгубило от дома и е без майка? Луната го е приютила близо до себе си, за да го защитава от страховитите лъвски нападения.”[1]

И така, сърцето изгаря, раздялата е много тежка. Тази история ми напомня една друга история за раздяла. Там участниците също разглеждат отпечатъците от стъпки, молят се на луната, изпитват болката на разлъката. Историята винаги е все същата – понякога среща, друг път раздяла. А настъпи ли непосилният момент на раздялата, започваш да говориш като луд. Опитваш да намериш следи в прахта. Гопите чувстват, че ръцете на техния любим са като две черни змии, които прегръщат така силно, че едва можеш да дишаш. Можете ли да си представите да сте в прегръдката на две черни змии. Плашещо е! Но да се изплъзнете от тази прегръдка е още по-болезнено. И луната, прословутата луна, която лее светлина за пътниците в тъмната нощ, въпреки това винаги е критикувана, че има петна по себе си. „О, тая пълна месечина е цялата в петна.” Къде е фокусът ви? В петната или в пълната луна?

Така започвате да виждате всичко като свързано с любимия си. Това е естествено. Всъщност ние именно това искаме да постигнем – Всевишният да не успява да се скрие. Как да постигнем това? Обезумейте! За да добием такъв духовен фокус върху любящите взаимоотношения с Върховния, трябва да изгубим контрол. Обаче моля ви, скъпи мои, не ме цитирайте: „Този уикенд чух, че трябва да изгубим контрол.” Защото преди да сте добили контрол, какво можете да изгубите? Няма как да изгубите нещо, ако не го притежавате. Така че, моля ви, най-напред добийте контрол. Пък после ще видим как стават нещата. Както казва Шрила Прабхупад: „Работете сега, самадхи по-нататък.” Съвсем практично.

 

[1] „Шримад Бхагаватам” 5.8.16-24

 



Leave a Reply