Archives

Calendar

October 2020
M T W T F S S
« Sep    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Prabhupada's eyes

(от лекция на Свами Тиртха, 6.09.2015 сутрин, София)

(продължава от предишния петък) 

Понякога Прабхупад бил много забавен. Например, неговият коментар за американското общество бил: „Вие имате ууш-ууш цивилизация”. Защото големите коли – знаете края на шейсетте години в Америка с огромните коли – просто профучавали, ууш-ууш, по булевардите. Затова „вашата цивилизация е ууш-ууш”. И знаете, когато пристигнал в Ню Йорк, това била първата му среща със зимата и снега. Преди това той не бил виждал сняг. В Бенгал няма сняг, нито във Вриндавана. Спомняте си тази негова толкова трогателна снимка – с дхоти и дебело палто през зимата в Ню Йорк – толкова е очарователна! Неговите предани го питали: „Прабхупада, има ли сняг в духовното небе?” Предизвикателен въпрос. Той се замислил за малко, сетне отвърнал: „Да, но не е студен.”

Той летял на различни места из Америка и навсякъде се отнасяли с него като с ВИП персона – специални посрещания и интервюта, стотици интервюта. И знаете, именно по онова време жените започнали да носят мини поли. Имало една репортерка, която интервюирала Прабхупада и въпросите ѝ били изключително проникновени: „Защо главата ви е гола? Защо си бръснете главата?” Тогава Прабхупада казал: „Защото нашата философия е: хладна глава, но топли крака. А вашите крака защо са голи?” И се усмихвал докато отговарял, шегувал се досущ като дете. Глупав въпрос, закачлив отговор. Има много, безброй истории.

Бил е също много духовит, остроумен и практичен. Веднъж бхактите го попитали: „Прабхупада, каква е дефиницията за интелигентност?” Всички очаквали някакъв много философски, възвишен и сложен отговор. Тогава Прабхупада рекъл: „Знаете ли, интелигентност е винаги да имаш по някоя пара в джоба.” Не бихте очаквали подобен отговор от един садху, нали? Но той е знаел какво е да нямаш пукната пара в джоба, още когато бил в Индия и отивал при някои търговци да събира дарения, за да публикува списанието „Обратно при Бога”. Било около единадесет или дванадесет часа по пладне. Докато разговаряли, накрая един господин попитал: „Свамиджи, ти ял ли си нещо днес?” Прабхупад отвърнал: „Не, не съм имал възможността.” Тогава човекът незабавно му донесъл някакъв прасадам. Така че той е знаел какво е да нямаш пари. Затова и много добре знаел, че интелигентност означава винаги да имаш по нещо в джоба. Вчера се сетих, в началото на проповядването в София също имаше трудни времена, когато нямахме достатъчно средства да финансираме халва. Не ни стигаха парите да купим масло за халвата. Сега можем ли да си позволим масло за халва? Можем. И вие правите големи празненства. Но не забравяйте онези времена, когато халвата я правехме с олио. Може би това означава, че сте интелигентни.

И ако може да разкажа любимата си история за Шрила Прабхупада. Ако гледате записи с него, има много хубав запис как приема прасадам. Това е духовно преживяване, моля ви, погледнете това видео – напълно неземно! Има и други записи, как пристига на разни места, където преданите му го очакват. Стотици бхакти стоят от двете страни, за да мине Шрила Прабхупада между тях, всички скачат и танцуват в голям киртан. Той бил нисичък човек, невисок. Вървял с дандата си и с огромни гирлянди, обикновено с много спокойна крачка. И знаете, понякога цветчетата се сипят от гирляндите. Когато той минавал, ако паднели няколко цветчета, бхактите от двете страни се хвърляли върху тези цветчета, за да получат малко маха-прасад. Преданите танцували, смеели се, плачели, викали – в пълен екстаз. По онова време имало един по-отдавнашен предан, който му бил личен секретар и пътувал навсякъде с него. Сърцето на този младеж било разбито. Защото макар да бил толкова близко до Шрила Прабхупада – пътувал с него, живеел с него, през цялото време му служел – той нито скачал, нито плачел, нито викал, нищо! Това му тежало като камък на сърцето. Една вечер най-сетне се решил: „Трябва да говоря за това с моя духовен учител”. И така, докато масажирал Шрила Прабхупада, той му разкрил: „Прабхупада, твоите бхакти те обичат толкова много! Където и да пристигнеш те посрещат с киртан, подскачане, смях и сълзи. Изпитват толкова силни чувства към теб, а аз нито скачам, нито плача, нито те обичам. Аз не изпитвам любов към теб.” Представете си себе си на негово място: разкривате сърдечната си мъка пред своя учител… ала Шрила Прабхупада не отговорил нищо. След масажа отишъл да вземе душ; нито коментирал, нито отвърнал – нищо. После очаквал вечерята, младежът му донесъл пълна чиния с прасадам – все още нито дума. Прабхупада започнал да се храни, а момъкът чакал до вратата. След дълги, дълги мигове мълчание, Прабхупада попитал: „Обичаш ли да ми служиш?” Младежът отвърнал: „Да, разбира се! Разбира се, че обичам!” Тогава Прабхупада казал: „Ами, това е любов! Да скача и да танцува всеки може, но да свърши някакво служене…”

Така че той бил много сладостен, много дълбок, много забавен и едновременно с това много строг. Истински гуру! Шрила Прабхупада ки джай!

 

 



Leave a Reply