Archives

Calendar

January 2021
M T W T F S S
« Dec    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




10258009_654759724592088_5997618411020645721_n

(от лекция на Свами Тиртха, 7.09.2015 сутрин, София)

(продължава от предишния петък) 

Въпрос на Лилаватар: Споменахте, че външният път е общуването със светци, а вътрешният – мантруването. Бихте ли ни дали моля повече напътствия и съвети относно мантруването?

Свами Тиртха: Мантрувайте повече. Нужни ли са ви повече съвети?

Ако приемаме, че святото име не се различава от самия Кришна, мисля, че ще сме способни да отделяме повече внимание и посветеност на този процес. Да общуваме с величествения Върховен Господ не е лесно. Затова ние не мантруваме ом намо нараяная, защото да общуваш с Нараяна си е предизвикателство. Но ние мантруваме нещо друго: харе кришна, харе кришна, кришна кришна, харе харе, харе рама, харе рама, рама рама, харе харе, защото е много лесно да общуваш с добър приятел. Лесно е да възхваляваш срещата на Шримати Радхарани и Кришна. При такава възхвала не трепериш от страх, а от екстаз. Понеже ако прославяш Върховния Господ в цялото Му великолепие, ще трепериш мъничко. Но ако по някакъв начин помагаш за божествената среща на своя приятел пастир с Неговата любима, този трепет се дължи на екстаз.

Много пъти сме чували, че това е като въпрос и отговор: харе кришна – „Кой си Ти?” Харе кришна – „Нима си Ти?” Харе рама – „Тук съм.” Харе рама – „Колко е хубаво, че си тук!” и т.н. Това не е просто някаква повтаряща се формула; маха-мантрата е инструмент за дълбоко общуване. Освен това е и елемент на обожание. Също така е източник на щастие за Тях, а и за нас. Казано е: „Ако някой дори само веднъж произнесе святото име, той бива считан за преданоотдаден”. Но не става въпрос за звуковата формула, а за истинския досег. Не съществуват строги правила при мантруването. При все това трябва да се стремим да следваме всички препоръки, за да имаме успех в духовните си практики. Ако съумяваме да наситим своето мантруване с повече посветеност, това е най-доброто възпяване. И всички останали мистични процеси се включват в него. На преданите не им се налага да правят някакви допълнителни медитации, за да постигнат съвършен контрол над тялото. Или за просветление, както йогите; или да спазват перфектно брахмачария в продължение на 12 години. Защото чрез мантруване постигаме всичко.

Така че това е велика наука, но и въпрос на вкус. Ако поне мъничко вкус сме усетили, ще можем да го правим много добре. Ако не изпитваме вкус, ще трябва да го правим чрез самодисциплина. Тогава мантруването е на нивото на саттва, като един вид дхарма упражнение. Но това не е достатъчно; винаги трябва да минаваме отвъд ритуалните формалности и да изпълваме мантруването си с още и още посветеност. И трябва да намираме вдъхновение в него.

Има някои стереотипни ситуации, касаещи различните фази, през които преданият преминава в духовната практика. Има периоди, в които сте много ентусиазирани по отношение на мантруването си, а има и такива, когато съвсем ви липсва ентусиазъм. След това идва друг етап, когато сте по-малко неентусиазирани, а пък сетне ще бъдете още малко по-ентусиазирани.

За правилно мантруване ни е нужно и известно смирение. Не: „Днес съм направил 85 и половина кръга”. Това не е състезание. Разбира се, хубаво е човек да разбере, да усети, че „ако го правя, то се случва, работи”. Но целта на мантруването е да направим Радха-Говинда щастливи.

А как можем да преценим какво е нивото на нашето мантруване? Дали е добро, дали е правилно? Полезно ли е или не е? Как да отсъдим? Не е лесно. Можете ли да видите Радха-Говинда да се усмихват? Можете да видите Махапрабху – дали е удовлетворен или очаква малко повече внимание. Но има и още една обратна връзка – дали духовният ни учител е удовлетворен от нашето мантруване. Отново, не е много лесно да се отсъди дали духовният ни учител е доволен от мантруването ни. Обаче разполагате с вътрешен инструмент за измерване. Защото докато мантрувате, ако само добри, позитивни, хубави, духовни мисли и настроения ви спохождат, значи го правите правилно. Когато можете да откриете своето вдъхновение – тогава сте на прав път и тогава можете да усъвършенствате мантруването си все повече и повече. Защото то е като да поставите покана на вратата си: „Мой скъпи Господи, моля Те, ела!” И не се изненадвайте, ако Той дойде.

(следва продължение)

 



Leave a Reply