Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 07.01.2018 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

Не съм забравил предишното изречение: „Покажи ми кого обичаш и ще ти кажа какъв си”. Можем да се върнем на това.

През милионите си животи ние все търсим идеалната любов. Правили сме го досега, и в този живот също се опитваме да намерим истинската любов. Защото тя е езикът на сърцето и душата. Дава ни криле. Помага ни да станем ангели. И за щастие сме научили, че най-висшата възможна любов съществува в духовната сфера.

В нашата божествена традиция Кришна се приема за върховната красота. Бог е не само добър, но и красив. И ние всички се стремим да обичаме Всевишния, стремим се да изпитаме чувства на обич към Него. Но има такива предани, такива влюбени в Бога, които са съвсем близо до Него. Това е отразено и във вашия фолклор. Защото когато Кришна бил тук на тази планета Земя, Той дошъл като пастир. Не е дошъл като цар, не е дошъл като всемогъщия Господ, а като един от нас. И знаете, ако живее на село красив момък, обикновено се появява и най-красивата девойка на селото, нали така? Коя е най-красивата девойка във вашите фолклорни песни? Рада, нали? Значи вие знаете всичко за нашата традиция. Защото Рада олицетворява любовните отношения. Около нея все нещо се случва. Пък какво ли се случва около едно красиво момиче? Някакви теоретични дискусии? Не, няма начин. Същото е и в духовното небе. Кришна е най-висшата красота, а Радха, Неговата най-любима девойка, е най-висшата любов.

И така, най-великата тайна е тяхната среща. Защото срещата на Радха и Кришна се счита за срещата на човешката душа с Всевишния Бог. В символичен смисъл тя обозначава божествената покана за нас, възможността да се свържем с Върховния.

И за да добием някаква представа за интензивността на любовта между душата и Бога, между Радха и Кришна, нека цитирам нещо от една много значима книга в нашата древна традиция. Това е книга на Рупа Госвами, аскетичен светец, живял преди петстотин години в Индия; той пише за най-възвишените взаимоотношения с божественото. В книгата му има следното описание на любовта към Кришна: „Шримати Радхарани казала: „Скъпи господин Купидон, моля те, недей да ме вълнуваш, прехвърляйки цялата си възбуда в моето тяло. Скъпи господин Въздух, моля те, недей да ме вълнуваш с аромата на цветята. Сега съм лишена от любовта на Кришна. При тези обстоятелства, каква е ползата да поддържам безполезното си тяло?”[1]

И така, „скъпи ми господине Купидон, не хвърляй възбудата си върху мен. Господин Въздух, не ме подлудявай с уханието на цветята. Щом не мога да видя, щом не мога да съм в присъствието на моя любим Кришна, животът ми няма смисъл. Едва ли мога да остана жива.“

Това е най-великата философия. Когато заради раздялата с Бога се чувстваш толкова опустошен, че животът ти е лишен от смисъл. Някои хора си избират житейски партньор на принципа „някой, с когото мога да живея цял живот“. И си мислят, че това е любов. Но всъщност то е едва полусъвършено. Истинска любов е: „в чието отсъствие ще умра на мига“. Така че докато имате планове с кого да живеете, това е начинаеща степен в любовта. Ако в раздялата с този човек се чувствате толкова опустошени, че животът ви приключва, това е истинският стандарт.

(следва продължение)

[1] „Нектара на предаността“, Гл. 44