Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




srila-gaura-govinda-maharaja

Шрила Гоур Говинда Свами Махарадж продължава[1]: “Мнозина се съмняват в гуру-пад-падма. Ако изпитвате съмнения, не можете да напредвате. В „Гита” Кришна казва: “Съмняващият се човек погива.” Критицизмът и съмнението не са бхакти. В бхакти има само севя и севак – връзката между слуга и господар. Онзи, който е истински гуру, никога не казва: „Аз съм гуру.” Той гледа на всеки според дживера сварупа хая кришнера нитя-даса – той вижда тяхната сварупа, изначалния им облик, че всеки е слуга на Кришна. Гуру притежава такава визия. Неговата визия не е материална; именно затова той е гуру. Чрез него ние получаваме Бхагаван Кришна. Гуру казва: тринад апи суничена – „Аз съм по-низш от сламка на улицата.” Той е толкова смирен. Не се е възгордял от това, че е гуру. “Нима не знаете кой съм аз? Аз съм велик гуру, велик ачария” – това е гордост. Това е демонична характеристика, а не божествен характер. Не такива са качествата на един ваишнава, садху, гуру. Един истински гуру притежава такова смирение. Ако някой си мисли „Аз съм гуру,” значи не е гуру, а гору (крава или бик).”

После той продължава: “Голяма опасност. Аз нямам качествата да стана гуру. Нямам желанието да стана гуру. Не това бе целта, с която напуснах дома си. Моят гуру ми каза: “Приеми ученици, обучавай ги, как инак ще осъществиш този проект? Трябва да имаш свои хора, как инак ще се справяш?” казваше ми това отново и отново. Написа ми също и писмо: “Под твое ръководство този проект ще бъде осъществен.” Тогава аз му казах: “Мой скъпи Шрила Прабхупада, аз не искам да съм главата. Искам да съм опашката.” Но той отвърна: „Обаче аз искам.” Това означава, че моят Гурудев иска аз да стана гуру и да приемам ученици. Да приемеш ученици означава да посрещнеш много голяма опасност. Трябва да разберете, че аз съм в много, много опасна ситуация. Не мога ни да ям, ни да спя. Никога няма да намерите по-обезпокоен човек от мен, нито такъв, който е в по-опасно положение от мен. Затова с допрени длани аз ви умолявам: “Моля ви, защитете ме!” Това е молбата ми във вашите нозе днес. Желанието на моя гуру е да оставам в подобна опасна ситуация. Това ще го направи щастлив и удовлетворен. Затова, за негово удоволствие аз приех тази опасна ситуация да стана гуру и да приемам ученици. Мисля, че моят гуру е изпратил всички вас при мен, просто за да ме защитите, да не ме поставяте в още по-опасно положение. Затова молбата ми към вас е да ме пазите. Да се приемат ученици означава да се поддържа мисионерската дейност, започната от гуру. Ние сме гоштянанди, проповедници. Затова трябва да продължаваме мисионерските дейности, започнати от нашия Гурумахараджа. А не че сме се възкачили на асана, на трона на гуру. Не.

Най-големият гуру. Кой е най-големият гуру? Кришна е гопи-гуру, гуру-валлабха и гурунатх. Ако вървите все по- и по-нагоре в гуру-парампара, къде ще стигнете? Ще стигнете до Кришна. Гуру-парампара започва от Кришна. Обаче Кришна казва: радхикара према-гуру ами шишянатх – “Радхарани е Моят гуру, аз съм Неин ученик.” Това означава, че в гуру-парампара най-високата позиция е заета от Шримати Радхарани. Тя е гопи-срештха, най-извисената гопи. Затова в гуру-таттва ще откриете гопи-гуру, гуру-валлабха и гурунатх. Господарят или съпругът на гопите е Кришна. Бхактивинод Тхакур, прославеният гуру-ачария във ваишнавската школа, казва: “Гопинатх! Кемоне шодибе море? – О Гопинатх! Как можеш Ти да ме пречистиш?”

(следва продължение) 

[1] От книгата „Обожание на Шри Гуру”



Leave a Reply