Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 02.10.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Кришна Прия: Когато разказвахте историята за водата, млякото и тилака, споменахте, че гуру се е разгневил. Искам да попитам кога гуру се гневи? Защото понякога ученикът може да допусне много груби грешки и да очаква, че гуру ще се ядоса, но той не се ядосва. Така че, кога той се гневи?

Свами Тиртха: Хм, пробвайте!

Най-общо казано, докато духовният ни учител крещи по нас, имаме известна надежда. Но когато започне да казва: „Много добре, много добре…” тогава вече не е останала кой знае каква надежда. Гурудев беше доста добър в това отношение. Един от моите скъпи духовни братя винаги разказваше случката, когато Гурудев му е крещял. И знаете ли, когато той ни наставляваше по такъв начин, беше доста опустошително чувство. Но този мой духовен брат казваше, че в такъв момент винаги е гледал Гурудев в очите. И макар устата му да е гълчала, очите му са се усмихвали. Аз не съм виждал усмивката.

Но учителите също имат свой темперамент, свой индивидуален характер. Един мой много скъп приятел казваше: „Моят Гурудев го наричаха „Чили Махарадж“!” Чили, лют – защото те жилва като люта чушка. А Махарадж означава „сладък като ладду“. Но Чили Махарадж беше известен с това, че много бързо се разгневява.

Той беше много специална личност. Веднъж го наблюдавах, докато приемаше приношенията за своята Вясапуджа. Много ученици се бяха събрали от различни държави; имаше двеста празнуващи бхакти. Много ентусиазиран киртан: танцуване, скачане, мриданги… Киртанът беше толкова екстатичен, че дори полицията дойде да се присъедини. А Чили Махарадж стоеше с безизразно лице – никаква реакция, нищо. Тогава стожерите, великите проповедници, саннясите и най-първите сред учениците започнаха да поднасят своите почитания; той даже не вдигна поглед. Аз наблюдавах от ъгъла. Най-накрая дойде една млада матаджи – приближавайки разтреперана духовния си учител. Без да повдига очи, тя гледаше само в лотосовите му нозе. Но този Чили Махарадж я гледаше с преливащи от обич очи и с огромна усмивка на лицето.

Кое всъщност приема той? Твоето голямо име; или смиреното приношение? Това беше истинска лекция върху „Бхагаватам“. Не с думи и обяснения, а на дело. Как можеш да уловиш вниманието на истинския предан? Не чрез постигане на престижна позиция. Но поднесеното със смирение определено ще привлече вниманието му. Беше толкова очевидно.

Ако се опитаме да оскърбим някой чист предан, ще ни е много трудно. Защото той не се оскърбява. Така че наистина трябва доста да се постараете, та да засегнете такъв човек. Но ако пред някой чист предан обидите друг чист предан, отново ще ви е доста трудно, защото тогава несъмнено ще ви порицае. Разбирате ли?

Такъв трябва да е и нашият принцип. Ако някой ви обиди, не му обръщайте внимание, приемете го като изплащане на своята карма. Но ако някой компрометира ученията, или школата, или оскърбява преданите – това не е ползотворно, така че опитайте се да защитите ситуацията.

 (следва продължение)