Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Свами Тиртха, 11.05.2017 сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

„Със сигурност обаче тези невинни хора, които носят паланкина ти без възнаграждение, страдат от тази несправедливост. Те заслужават съжаление, защото ти си ги накарал да го носят насила. Това доказва твоята жестокост, въпреки че, заслепен от горделивостта си, ти се смяташ за защитник на гражданите. Това е смехотворно. Държиш се дотолкова глупаво, че сред мъдреците никой не би те почитал като велик човек.”[1]

Звучи като революция. „Смърт на царете! Да бъде демокрация, където никой не е експлоатиран!” Но съжалявам, скъпи мои, това не е XX век, защото историята не завършва с тези „равни права за всички” – не! Този стих завършва с „компанията на светците и мъдреците”. Така че всякакви видове противопоставяне и неразбирателства на материално ниво са се случвали епохи и епохи назад. Това не е съвременната политическа ситуация; тези опозиции ги има от векове. Обаче истината не е въпрос на гласуване. Тя съществува независимо от вашето мнение. Затова да се намери хармонията не означава да се заеме тази или онази страна. Да се намери хармонията означава да се стигне до по-висш синтез. Ако сте по-мъдри, ако имате по-извисено съзнание, много лесно ще намерите пътя към истината. А пътят на истината се нуждае от хора, които да вървят по него. Понякога може да си мислите, че си избирате пътя, но по-добре е да кажем, че пътят ни позовава.

Обаче познато ли ви е това чувство – да носите паланкин без да ви плащат? Познавате ли усещането? Вършите си работата, а възнаграждение няма. Това се случва и подобна несправедливост поражда страдание. Но скъпи мои братя и сестри, нима може да има несправедливост в която и да било справедлива кармична ситуация? Най-вероятно не. Всичко си има причина. Причина и смисъл; защо ни се случва и с каква цел? Може би днес трябва да нося паланкина без никакво заплащане, ала кой знае, може преди да съм бил цар, наслаждаващ се да го носят с паланкин. Така че няма как да знаем какво е било преди. И определено не искам да звуча като проповедник на религиозни идеи от типа: „И ти също можеш да станеш цар!” защото това не помага на ситуацията. „Днес страдаме, но ако променим системата ще се наслаждаваме” – стига, това е безсмислено. То е поредното ухапване на материалната илюзия – че можете да излекувате материалната болест чрез някакви други материални средства; безсмислено е.

Така че нищо не е несправедливо, при все това избавлението зависи от добрия късмет. Добрият късмет, иначе казано, е божествената милост. Мисля, че сега сте по-готови да приемете това.

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам” 5.12.7



Leave a Reply