Sharanagati
Collected words from talks of Swami TirthaКазва се, че за нашата духовна практика са необходими три основни елемента. Първият е искреността. Искреност означава също и простосърдечност. Когато умът ни е прекалено усложнен е много трудно да намерим пътя. Но ако си простодушен, можеш да се остави на божествената милост.
Да се разреши който и да било въпрос има два начина. Единият е интелектуалният път – мислиш, анализираш, проникваш в дълбочина – и накрая след дълго време достигаш до някакъв извод. Другият начин бил практикуван от Франческо ди Асизи. Когато и да стигнел до кръстопът без да знае накъде да поеме, той просто се въртял известно време и когато спирал, тръгвал в посоката, която лежала пред него, напълно оставяйки се на божественото вдъхновение. Не интелектуално: „дали по този път, а може би по онзи…” не! Искрено зависейки от божествената воля. Така че искреност означава да сме простосърдечни. Да сме готови да се оставим на божествената милост и напътствие. Това се нарича още интуиция.
Разбира се, трябва да сме много чисти за да можем да се вслушваме в интуицията си, в това божествено вдъхновение. Затова е необходим и вторият елемент на Бхакти, а именно сериозното усилие. Трябва да сме изключително сериозни в своята практика. Което означава, да сме готови да правим жертви. Да сме готови да се наемем с всички необходими трудности за да бъдем пречистени.
Искреност също означава да нямаме заден или скрит мотив. Както казва Шрила Прабхупад: „ПРОСТО се опитайте да обичате Кришна!” Недейте прекалено сложно да обяснявате всичко – просто се стремете да обикнете Бог. Нужно е такова простодушно чувство.
Но дори да сте сериозни и искрени в този процес, това все още не достига. Нужен е и третият елемент, а той е че трябва да сте и смели. Трябва да сте достатъчно смели, че да скочите! Когато и да заехти в ушите ви флейтата на Кришна, да тичате! Недейте да пресмятате: „Сега не е време, сега не мога…” Бъдете смели, направете го!
Така че за духовния живот трябват искреност, сериозно старание и смелост. Такова е заключението на Шрила Шридхара Махарадж, който цитира „Чайтанйа Чаритамрита”.