Sharanagati

Въпрос на Сарвабхаума: Махарадж, казахте, че един санняси трябва да слуша името на Радха, иначе е загазил. Но в „Шримад Бхагаватам” Шукадева Госвами специално избягва да спомене Нейното име, макар че е санняси. Какво бихте казали за това?

Свами Тиртха: О, ако Шукадева Госвами директно бе изрекъл името на Шримати Радхарани, тогава би загазил. Защото той е съвършен светец. А няма как да станеш съвършен светец ако не си тествал себе си. Вие някога тествали ли сте се? “Какво ще стане ако премантрувам?” Трябва да проверите това. А Шукадева бил проверил. Знаел, че когато спомене името на Шримати Радхарани, той губи съзнание за две седмици. А какво било задължението му? Да обучи Парикшит, а пък те разполагали само с една седмица, тъй като на Парикшит му било писано да умре след седем дни. Само си представете лекторът да падне в несвяст за две седмици още на първия ден! Какво щял да прави Парикшит тогава? Нима да си умре неук? Затова той трябвало да се овладее. И аз ви предлагам – тествайте себе си. Ако при споменаването на Радхарани припаднете за две седмици, тогава внимавайте, защото семействата ви се нуждаят от вас. Трябва да сте много предпазливи с това.

Също мога да ви кажа, че обожанието на Божествената Двойка по този специфичен начин е много поверително учение. Въпреки че срещата и лилата на Радха и Кришна са епицентърът на вселената. Както е споменато в „Брахма Самхита” че в космическия лотос, в самата му тичинка, в абсолютния център Радха и Кришна танцуват заедно. Макар това да съществува, то все пак е тайна. А „Шримад Бхагаватам” намеква за тази тайна, ала при все това е резервиран по тази тема. Къде може да се намери есенцията на „Шримад Бхагаватам”?

Сарвабхаума: В Десета Песен.

Свами Тиртха: Да. Всъщност това е раса отговорът. Таттва отговорът е: в чатур-шлоките на „Бхагаватам”, четирите основни стиха, намиращи се във Втора Песен. Но онова е философската есенция, а раса есенцията е в Десета Песен на „Шримад Бхагаватам”. Дори не в цялата Десета Песен, а само в пет глави. И даже в тези пет глави името на Шримати Радхарани не се споменава пряко. По скрит начин ще го намерите – например в арадханам, настроението на служене – но не и специално и директно упоменато. „Най-добрата сред гопите” или нещо подобно се споменава, но не е ясно посочено.

Можем да кажем, че тези тайни намеци по-късно са били доразвити от ачариите. Затова се казва, че Ведите напътстват като сериозен и строг баща. Пураните насочват като любяща майка, а ачариите говорят като любовник. Те представят различни пластове на ученията. Ведите, оригиналните шрути, трябва да класифицират принципите, таттва. След това Пураните трябва да ги обяснят и да пренесат тази божествена наука в настоящата епоха, а сетне ачариите изравят и извеждат на повърхността самата есенция. Затова милиони пъти сме чували, че думите на гуру са живата Веда. Именно по тази причина – защото той може да активира вашето знание. Ние можем да натрупваме информация, обаче тя е мъртво знание ако не бъде активирана от садху. Затова е препоръчано в „Бхагавад Гита”: тад виддхи пранипатена парипрашнена севая упадекшянти те гянам гянинас таттва-даршинах”[1] Таттва-даршинах – тези, които вече са видели истината могат да ви помогнат. Но всъщност и това е един много дълбок и много скрит стих, понеже започва с “тат”. Тат-виддхи – “Онова” трябва да познаеш, посредством такъв и такъв метод, а след това иди при светците и те ще активират твоето познание. Защото този стих не може да бъде разбран без предишния, където се описва божественото познание, божествената истина. И затова в този стих се казва: тат – “към това знание трябва да подходиш по такъв и такъв начин, а след това иди при учител и нека той активира твоето знание”. По тази причина се казва, че без гуру-бхакти няма кришна-бхакти. Без да се доближим до духовния учител, да медитираме върху него и да му служим, как бихме могли да постигнем божествена връзка?

И това не е някакъв номер и нещо, с което да дразните онези, които все още нямат духовен учител. Това е истината. Споменавам го, защото много хора използват това, тяхното проповядване се състои единствено в това да агитират да приемеш духовен учител. Обаче не ти обясняват защо това е необходимо. И ако някой няма духовен учител, ако все още не е срещнал онзи, който го вдъхновява, той ще се почувства много зле: „О, аз пропускам нещо”. Но това не е хубаво. Философията не служи за това да дразним другите, а да им помогнем да достигнат до светлината.

Ала Шукадева бил трезвомислещ човек и знаел какво е неговото служене. И за да изпълни служенето си бил готов да се откаже дори от любимата си медитация. Тук виждаме, че дългът стои над собствените чувства. Такава е славата на служенето. За служенето трябва да пожертваме себе си. Би искал да се наслаждаваш на най-дълбоката си медитация, нектарът да не капе от гърлото ти, но се налага да разпръснеш своя нектар наоколо. Ако искаш да запазиш нектара си, не можеш да го сториш, трябва да го раздадеш. Това е жертва. Но е красива жертва, любяща и щастлива жертва. И ако даваш, ще ти бъде дадено.

1. Бхагавад Гита, 4.34