Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 10.05.2017 сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

“Привързан към материалното, умът обвива душата на живото същество и я пренася в различни форми на живот. Това е кръговратът на материалното битие. На ума се дължат материалните страдания или щастието на живото същество. Така, под влияние на илюзията, умът продължава да извършва нови и нови благочестиви и неблагочестиви дейности, които за сетен път пораждат нова карма. Така душата си остава обусловена.”[1]

Вчера говорихме за нещо много сериозно – страданието. Опитахме се да намерим къде е страданието. Как е възможно то да съществува? Нито е в материята, нито е в духа – тогава къде е? Сетне заключихме, че отпечатъкът на страданието, един вид изкривяване в божествената хармония, се проявява на нивото на ума. Умът е като екран, върху който се прожектират дадени впечатления. Това е вашият интерактивен филм – собственият ви живот, опитът ви в този живот, е вашият интерактивен филм. Макар че филмът си тече, въпреки всичко вие активно се намесвате в собствения си живот с нови постъпки и т.н. Така че всъщност интерактивните филми не са измислени в новата ера на информатиката. Те продължават откак свят светува.

Бях много щастлив, че вчера се смяхме по темата за страданието. Това беше като победа на щастието над страданието. Но ако се вгледаме по-задълбочено, можем да разберем, че на първо място страданието помага да изгаряме своята карма. Така че винаги, когато изпитвате какъвто и да било тип страдание – физическо, ментално, каквото и да е – най-дълбоко в сърцето си можете да сте му благодарни. Защото сметката ви поне малко се разчиства. Остава по-малко за плащане в  бъдеще. Това е важно; по този начин е по-лесно да се понасят всички тези различни страдания. На второ място: разбира се, трябва да определим дали страданието е действително или не. В повечето случаи то не е действително, а е просто отражение в ума. Случва се нещо, което не ви е по вкуса – но това не е реален проблем. В този смисъл страданието ни помага да направим анализ и да достигнем до някакви изводи, да мислим по-задълбочено. А ето и още един начин да се отнасяме към страданието: че сега вече сме в хармония с битието. Това звучи малко необичайно; как така? Но каква била първата дума, която чул Брахма в тази вселена? Тапаха. Тогава какво очаквате, скъпи мои? Не е било ананда, „наслаждение” – било е тапаха, „отречение”. Съжалявам, но този свят действа на такъв принцип. Има трудности. Затова казвам: ако страдате, значи сте в хармония с космоса.

Но ако се вгледаме какво действително означава тапаха – това не е някакво умствено страдание. Това е себеконтрол, дисциплина. Така че ако усещаме някакъв вид страдание, ако го приемем като дисциплина: „Добре, това е моята тапася, през която трябва да премина,” тогава то се превръща в духовна практика. И в началото на сътворението тапаха е означавало „източник на енергия”. Защото то значи „да загрееш нещо”. Тап означава да затоплиш нещо, в смисъл да го цениш, да го пазиш, да го топлиш, да го лелееш, да го отглеждаш. Това означава да влагаш енергия в нещо. Тапаха означава, че можете да добиете повече енергия, да генерирате енергия. Затова се казва, че тапас е доброволно да приемеш някакви неудобства в надеждата за духовен напредък. Това е начин да се генерира повече енергия, вид дисциплина. Така че винаги, когато чувствате, че се нуждаете от повече енергия в своите духовни практики, за да постигнете нещо – извършвайте отречение, тапас.

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам”, 5.11.6