Sharanagati

(от лекция на Б.К.Тиртха Махарадж, 3 септември 2006, София)

Всички мъже много лесно разбират разликата между майчината любов и интимната любов. За мъжете-бхакти е препоръчително да почитат всички жени като майки – освен съпругите си. Там случаят е различен. Разбирате ли, поднася се цялото уважение, всички жени са майки, освен съпругата ми, защото тя е по-добрата ми половина. Това е различна раса, различни чувства, различна връзка.
От теоретична гледна точка Майка Яшода носи огромна божествена любов в себе си, но това е майчина обич. Не е като любовта между любим и любима.
Ако бихме могли да измерим – макар че смятам че не можем да мерим интензивността и красотата на божествените връзки – но ако се опитаме да анализираме, можем да преценим какви роли поемат партньорите. Първото ниво е шанта раса – това е неутрално отношение, при което поклонникът просто се възхищава на величието на Бога. Втората стъпка е дасйа раса, слугата; един слуга счита себе си за по-нисш, а Бога за по-висш: “Той е моят Господар.” Между двамата има разлика. Следващата стъпка е сакхйа раса, приятелството – а приятелите са равни помежду си, нали? Във ватсалйа раса, майчината обич, родителската любов, преданият счита себе си за по-голям от Бога: “Той е мое дете.” И поради божествената си обич, Господ е готов да приеме това. Той се включва в играта, започва да играе. Кришна е  готов да си поиграе с Яшода. Но в мадхурйа раса, интимната любов, Той вече не е готов да играе, Той е обвързан да играе. Вече няма избор.
Така че според интензивността и степенуването на ролите можем да съдим за различните нива.