Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2017, сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник) 

Знаем, че всички различни отношения към Върховния са части от океана на раса. А какво е естественото състояние на океана? Спокоен. Едва могат да се видят вълни. Но какво става когато пълната луна се появи в небето? Започва вълнение. Черните вълни на Черно море. И тези черни вълни са разхубавени от бяла пяна.

Така че изчакайте да изгрее пълната луна и тогава умиротворението ще се обогати с още повече красота. Казват, че чистият предан не може да устои на всички различни вълни на божествените чувства. Затова трябва да осъзнаем това ниво, да се възползваме от него, да постигнем този покой в конфликта на тялото и ума, да прекратим стрелбата, да приложим антидота за змийското ухапване на материалното битие, да стабилизираме съзнанието си и да се стремим да насочим своята посветеност към Бога. Това са позитивните занимания в практиките на шанти. Моля ви, не забравяйте за тях. Винаги се вслушвайте в добрия съвет, надявайте се на милостта и се старайте да помните Божиите забавления. И също медитирайте върху своето духовно бъдеще.

Това исках да споделя с вас за този неутрален подход в духовността. Макар той да не е окончателната цел, можем да го наречем опора на стабилността в останалите духовни практики. Ако някой се интересува повече от тази духовна стабилност, съветвам ви да изучавате наставленията на Капиладева в „Бхагаватам”, защото той е защитникът на шанта-раса.

Баладев: Аз имам въпрос свързан с един цитат от „Шримад Бхагаватам”. „Искрената решителност е единствената квалификация, необходима за постигане на най-висшето съвършенство.” Въпросът е как да добавим такава искрена решителност към нашето предано служене?

Свами Тиртха: Съзнанието за Бога трябва да е утвърдено в нас като безспорен факт. Тогава всички ненужни притеснения в сърцето – като кама, превъзбуда, материални привързаности и т.н. – ще изчезнат. В подобно пречистено състояние на сърцето ще можем незабавно да усетим тази стабилност и жива връзка с Бога. А най-висшето съвършенство? То зависи от божествената благодат. Ние можем да дадем своята мъничка част, да изразим готовността си. Ала върховното съвършенство зависи от Тях. Именно затова се молим. На неутралното ниво се стремим да изтърпяваме и да приемаме онова, което ни е дадено, но на едно не толкова пасивно ниво се молим за повече благословии.

Ако приемем шанти за фундамент, въз основа на който можем да градим последващото култивиране, мисля, че това е много позитивно разбиране. Но ако спрем дотук би било глупаво. Не се удовлетворявайте просто от едно пасивно отношение към Върховния; има много още какво да се открие. Затова ние очакваме пълната луна да дойде. Кришна Чандра, Гоура Чандра – защо, защо Чандра? Защо Ги сравняваме с пълната луна? Защото Те ще развълнуват сърцето ви. И ще вдигнат вълни в спокойния океан на вашето съзнание.

Яшода: Това умиротворение е основен подход, нуждаем се от него в проблемите на живота. Когато някой предан не е на нивото да мантрува, може би може да постигне някакво спокойствие чрез дихателни упражнения и медитация. Няма ли опасност да му хареса този път и да свърне встрани от преданите практики?

Свами Тиртха: Кришна е господарят на йога. Така че ако дишате: мат прананатхас ту са ева напараха[1] – „Ти си владетелят на моята прана.” Или ако медитирате, ще Го срещнете в сърцето си. Всъщност привличащата сила на Кришна е по-силна от нашата съпротива. Знаете, понякога опитваме: „Добре, знам, че илюзията не е особено препоръчителна, но нека да пробвам.” И тогава я вкусвате. Обаче „Чайтаня Чаритамрита” носи много по-добър вкус.

Така че дори да се провалим, дори, да речем, да изгубим свързаността си, да прекратим духовните си практики – каквото сте направили никога не се губи. Едничък миг на чиста посветеност е много по-скъпоценен и по-ефективен в духовното ви израстване от цял живот пропилян в безсмислици. Разбира се, сърцето ни кърви ако някой не намери мястото си в духовния живот. Не разбираме как така някой може да си тръгне от компанията на бхактите!? Ала трябва да сме щастливи, че този човек е бил свързан с Кришна, със служенето за известно време в живота си. Защото това ще го спаси. Един миг в компанията на великите светци е много по-ценен от безчет пропилени животи. Защо? Защото всички тези пропилени животи са в служба на илюзията, която не е реална, докато служенето на великите светци и връзката с Върховния са реални. Един-единствен миг реалност може да ви спаси от безмерно количество нереалност. От неистинското води ме към истинското.

[1] „Единствен Той (ева сах) е господарят на моя живот (мат-прана-натхах), никой друг (на апарах)” /”Шикшащакам” 8