Sharanagati

(продължава от предишния понеделник) 

“Но тогава какво се случило с продавачката на плодове? Тя седяла там и размисляла. Сърцето ѝ било откраднато от Кришна. А останала без сърцето си, можела единствено да тъне в спомени за Него. След известно време някой дошъл и я попитал: “Защо си тук? Какво правиш тук?” Тогава тя дошла на себе си и си спомнила задълженията си.  Взела кошницата си и се отправила към дома си в Матхура. По пътя, минавайки покрай Ямуна с кошницата на глава, тя започнала да се чуди: “Чакай, та нали дадох всичките плодове на Кришна. Защо кошницата е толкова тежка?” И когато свалила кошницата от главата си видяла, че била пълна с диаманти и други скъпоценни камъни. Останала смаяна. Ала отново вдигнала кошницата на главата си, а сетне я хвърлила в Ямуна. Тя въобще не се нуждаела от скъпоценни камъни. Какво станало после с нея? Никой не знае. Тя напълно полудяла в очите на света. Ала знаете ли какво се случило всъщност с нея? Станала по-велика от Девахути. Не се интересувала дали булото закрива лицето ѝ или се е свлякло. Не се интересувала въобще какво става с нея. Постоянно била в транс и навлязла в състояние дори по-висше от транс. Възможно е Кришна незабавно да е взел телесната ѝ форма, външната ѝ обвивка, и бързо да ѝ е дарил позиция по-велика от тази на Путана, изпращайки я начаса в Голока Вриндавана, за да Му отдава служене там. Кришна е толкова милостив. Тя нямала някаква специална връзка с Кришна, нейната бхакти била пасивна, шанти-раса. При все това, мислейки понякога за нея като за майка, Кришна я нарекъл „Мамо”. Затова Той ѝ дал много извисена позиция. Той е толкова милостив! Така че опитайте се бързо да осъзнаете тези висши истини. Ако вашата бхакти е много възвишена, в рамките на един живот ще можете да постигнете местоназначение като това. Тази продавачка на плодове отишла във Вриндавана, което превъзхожда всички останали постижения.”

И така, каква е есенцията на тази история? Първото е, че трябва да имаме желание. Тя имала желанието да срещне своя възлюбен мъничък Бог-бебе, Кришна. Затова си поставила цел и сетне започнала да работи много усърдно за постигането ѝ. Имала си хитрина: „Като продавам плодовете си, ще срещна моя Бог.” Има ли продавачи на плодове сред вас? Може да не сме продавачи на плодове, но все пак имаме някакви начини да Го срещнем. Но знаете ли, силното желание да видиш Бога е много могъщо. Така че понякога, при толкова интензивни чувства човек обърква нещата. И тя, вместо да каже: „Вземете от моите плодове! Вземете от моите плодове!”, започнала да вика: „Вземете моя Говинда! Вземете моя Мадхава!” Значи забравила за плодовете си, за средството, но не забравила за Кришна – целта. И знаете, ако се занимавате с бизнес, трябва да правите разумни сделки. Какво означава бизнес – даваш по-малко и получаваш повече. Това е разумен бизнес. Ако търговията ви винаги се заключава в това, че давате повече, а получавате по-малко, това не е бизнес, а провал. Много скоро ще завършите с фалит. Но когато най-накрая стигнала до Кришна, тя направила много лоша сделка. В замяна на няколко зрънца дала всичките си плодове.

В Индия виждате просяци да чакат пред храмовете и понякога наистина става така, че хората идват и им раздават, да речем, ориз. Това не са само просяци, понякога са и поклонници, осланящи се изцяло на Божието благоволение. Те приемат тази зависимост като духовна практика. И тогава хората идват и им дават по няколко зрънца ориз – наистина, някой път са съвсем мъничко.

Но това малко момче донесло само едно или две. А искало много повече. “Кой плод си избираш?” – попитала Го жената. И знаете как става с малките деца – първо си мислите, че им стига един, но после те посочват още един, и още един: “Дай ми този, и онзи…” – и така ги трупат. Така накрая жената дала всичките си плодове, а получила в замяна само няколко зрънца. Това лоша сделка ли било? Не мисля. Но тя не се замисляла за това, не пресмятала, била готова да дава. „Ако получа нещо – добре; ако не получа – няма значение, защото целта ми бе изпълнена, аз Го срещнах.”

А след това Кришна занесъл плодовете на майка си. Знаете, децата са много добри, готови са да споделят. Вчера бях на гости при едно семейство и мъничкото им момче ядеше солетка… Беше много сладко: най-напред то си гризваше мъничко, а после подаваше на мен. Аз също трябваше да гризна малко и то отново си я взимаше – това беше нашият обмен. Толкова сладко! Той е готов да сподели. Виждате ли: „Аз си взимам, хубаво е. Сега и ти си вземи, защото е хубаво.”

И така, Кришна занесъл всички плодове на майка си. И тогава чудото започнало да се случва, защото всички съседки и приятелки дошли при майката. И започнали да раздават плодовете – а те не свършвали! От духовното си обучение знаем, че обикновено божествените личности преумножават храната – като Исус. Тук отново плодовете нямали край. Плодовете символизират резултатите от дейностите ви. Така че ако сте готови да посветите плодовете от дейностите си на Бога, тогава в крайна сметка ще Го срещнете.

(следва продължение)