

Sharanagati
Collected words from talks of Swami Tirtha
(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2020 вечер, София)
(продължава от предишния понеделник)
Животът е прогресивен. Което е живо неминуемо расте, защото растежът и движението са признак на живота. И аз наистина виждам тук наоколо тези признаци на живот. Как подобрявате с внимание към детайлите стандартите в ашрама. Как се стремите да обогатявате настроението на мисията. С времето постигаме някакво ниво на осъществяване в това отношение. След това трябва да усъвършенстваме тази готовност и грижовност – трябва да ги практикуваме на по-висше, по-фино ниво. Както е казал Шрила Прабхупад: „Вече имаме достатъчно мляко; сега нека го кондензираме”. Понякога можем да достигнем такъв стадий в живота си, когато имаме вече достатъчно мляко; тогава трябва да сгъстим това мляко.
В живота си вие сте постигнали толкова много. Очевиден успех, някои провали, но довели до добри осъзнавания. Вече имате достатъчно. Духовно сте много богати. Стремете се да кондензирате богатството си. Млякото не е нещо лошо, но е някак твърде леко. Ако започнете да го кондензирате, то се сгъстява. Ако продължите да го кондензирате, става сладко от само себе си. А когато се сгъсти дотолкова, че вече не е течно, то се превръща в бърфи[1].
Така че мисля, достатъчно е. Стига вече! Каквото имате, достатъчно е. Опитайте се да го сгъстите.
Защото всички вие имате възможността да практикувате. Разполагаме с ашрам! Това е такова невероятно постижение. Знаете, казва се: „Не се изненадвайте, ако откриете малко мая в храма. Много по-голямо чудо е да намерите храм в мая.” Защото това е свят на илюзията и да намерите място, посветено в служба на Всевишния, само по себе си е чудо.
Имате броениците си… Веднъж имаше един кандидат да стане бхакта. Беше присъствал на една лекция, а след лекцията някой от посветените ученици си беше увесил джапата на закачалката за дрехи. И този нов човек каза: „О, ако аз имах джапа, никога не бих я окачвал така!” Тогава учителят му отвърна: „Ще дойде време, когато и ти ще си окачваш така джапата.”
Но достатъчно! Стига с това настроение на премахнати илюзии! Стига с тая духовна леност! Стигнете до едно по-добро ниво в духовните си практики. Имате всички шансове да усъвършенствате живота си. Щом с нас е светата троица на нашата вяра – хари-гуру-ваишнава, щом Бог е с нас – тогава кой е против нас? Ако Той е с вас, кой е против вас?
Наскоро прочетох мъдрост от един свещеник. Той казва: „Ако аз се опитвам, дори и с Бога, не мога да успея. Обаче Той, дори и с мен, винаги успява.” Толкова е просто. Щом Той е с нас, какво липсва? Какво още ни е нужно? Гуру – ако някой не е доволен с Бога, той ще получи гуру – за да се научи да е доволен с Бога. Имаме и чудесна санга. Сангата кара всичко да оживее. Каквото сме научили теоретично, можем да го приложим на практика в една добра санга.
Така че всичко, което ни е необходимо за духовните ни практики, ние го имаме. Обаче не е достатъчно! Моля ви, продължавайте! Стремете се да откривате още съкровища. Споделяйте, давайте на останалите, и тогава ще ви бъде дадено. Помагайте на другите да осъзнаят духовния си произход – това е служене към човечеството. А също и служене към източника на всички живи същества. Защото по този начин енергията, която някак, под въздействието на илюзията, се е отделила от своя източник, се завръща у дома, при Бога. Кришна се радва, ако все по-голяма част от енергията Му се връща към Него. Това е нашето смирено приношение и служене – да помагаме на тези отчуждени енергии да се завърнат към извора, на който принадлежат.
(следва продължение)
1. Индийски сладкиш от кондензирано мляко
Leave a Reply



