Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 10.05.2017 вечер, София)

Много се радвам, че сме заедно тук тази вечер. Това за пореден път ми показва, че духовният ви интерес е във възход. И също така ми помага да си припомня онова, което съм научил от моите учители. Това е духовна възможност за мен, затова съм много благодарен на всички вас, които присъствате.

Тези дни преживяваме квантов скок. Искаме да кондензираме много дълго време в съвсем кратък миг. В смисъл, че изучаваме една древна история от предишни епохи, с цел да разберем нещичко за живота си днес. Именно това наричам квантов скок. Обръщаме се назад към историята, за да разберем нещо за днешния ден и да извисим съзнанието си за в бъдеще. Участват всички физични измерения: време, пространство, обстоятелства. Участват и метафизичните измерения – нашият ум, нашият интелект, духовната ни идентичност, нашето съзнание. Защото на всички тези нива се нуждаем от издигане, от възход. Затова днес се стремим да генерираме повече енергия, повече разбиране, за да достигнем до това по-възвишено състояние на съзнанието; можем да го наречем също и осъзнатост.

Ом намо бхагавате васудевая!

А сега, след като изразихме своето смирение и благодарност към Върховния Бог и се помолихме за закрилата Му, започваме нашето четене. Да обясня историята, понеже сме по средата ѝ: имало едно време един цар. Звучи като приказка, но е истина. Имало едно време един цар. След като приключил със задълженията си, той станал аскет в една гора, стремейки се да посвети цялото си време и внимание на Бога. Бил много стабилен в съзнанието си, ала при все това развил привързаност към едно малко еленче, което започнал да отглежда. До такава степен, че в края на живота му фокусът на съзнанието му бил върху елена. Вследствие на това се наложило да се роди като елен в следващия си живот. Но той бил специален елен, понеже запазвал спомена от предишния си живот. В по-следващия си живот трябвало да мине през различни перипетии – като например да е практически низвергнат от обществото, да се изправи пред смъртна заплаха и много други. Докато най-сетне се оказал слуга на един цар, носейки паланкина му. Много му било трудно да си сътрудничи с останалите носачи, затова паланкинът се клател. Царят му се скарал, но след като той му отговорил, царят осъзнал: „Чакай малко, това не е някакъв глух и невменяем човек; той е много фин, много възвишен.” Тогава помежду им започнала беседа. И сега се включваме в разговора. В последния стих беше казано:

„Ако пламъкът на кандилото не изгаря фитила по правилния начин, кандилото почернява, но ако същото кандило бъде напълнено с гхи, то ще дарява с ярка светлина. По подобен начин, когато умът е затънал в материално удовлетворяване на сетивата, той причинява страдание на душата, ала когато е непривързан към светските удоволствия, той позволява на душата да засияе с неповторимия блясък на Кришна съзнание.”[1]

Ние всички харесваме светлината. Огънят служи, а димът единствено пречи. По същия начин, ако вашето съзнание е съсредоточено и работи правилно, то ще носи светлина. Ако работи неправилно, може да създава проблеми.

(следва продължение)

[1] “Шримад Бхагаватам”, 5.11.8