Sharanagati

Знаете последователността на книгите, които четем. Основното образование е „Бхагавад Гита”. Кое е средното ниво? „Шримад Бхагаватам” – тогава получавате диплома. А кое е след-дипломната квалификация? Това е „Чайтанйа Чаритамрита”. Има ли нещо по-нататък? Да, „бхакти Расамрита Синдху”. А нещо още по-висше? Още по-нататък е „Уджвала Ниламани”. По-висшите теми са… забранени. Докато не завършите обучението си.

Пък и от „Бхагавата Махатмйа” сме научили, че ако някой разбере цялото повествование на „Шримад Бхагаватам”, или чуе само една дума от него, или дори само една буква, едничък звук – той може да постигне съвършенство. Тъй че можем да продължим с четенето си без да скачаме твърде бързо на „Уджвала Ниламани”.

От „Гита” научаваме АБВ. Душата съществува, съществува дхарма, отдадеността към Бога е най-висшият принцип – основни неща. Карма, прераждане, гуни – всичко това са основни неща. И тъй, от „Гита” научаваме, че ИМА Бог. От „Бхагаватам” можем да разберем кой е този Бог. „Кришнасту бхагаван свайам” – самият КРИШНА е Върховният Бог. И после в петте раса-глави намираме встъплението към божествената любов. Сетне от „Чайтанйа Чаритамрита” научаваме какъв е животът на предания, как живеят бхактите. А от „Бхакти Расамрита Синдху” разбираме каква е природата на раса. Все по-конкретни и по-определени теми.

Разбира се ако имаме този раса поглед, дори в основните писания и в най-простичките послания ще открием своята раса. Например в „Гита” в има един стих, чийто превод гласи: „пречистването на съществуването е необходима стъпка в духовното развитие.” Но как звучи това на санскрит? „Бхаава самшудхи”. Това може да се разбира и като съществуване, но в крайна сметка „бхаава” е настроението което изпитваш като чувство. Тъй че раса я ИМА и там. „Бхаава самшудхи” – да пречистим чувствата си към Бога, а не просто съществуването си. Какво е това „съществуване”? То не значи нищо в раса-теорията!

И после в „Уджвала Ниламани” не се споменава за никакво прераждане, карма и тем подобни… Единствено за природата на божествената връзка. Там се разказва за няколко дузини различни герои и героини. Няма АБВ. По такъв начин се препоръчва постепенното изучаване, за да можем правилно да разберем всичко.

Четенето, изучаването на книги ни помага да влезем в нужното настроение. И вниквайки в тези писания можем да научим нещо за божествената обич. Какво е било качеството на техните чувства, какво е било качеството на предаността им – на Рупа и Рагунатх. Чрез Рупа Госвами до нас достига щастието, раздавано от Говинда. А чрез Рагунатх може да се разкрие онова езотерично встъпване в божествената любовна лила.

Няма значение дали сме изучавали същото преди. Добре е да го повторим. Повторението е майка на знанието. И се казва че ония, които се заемат с възвишените учения славещи Бога и с възпяване на името Му, те вече са изучили всички писания, посетили са всички свети места, извършили са всички жертвоприношения и т.н. Но… тази тема е толкова прекрасна, че ние сме готови да практикуваме и изучаваме същото животи и животи наред. Не е така че: „О, прочел съм вече тази книга, нека да мина на следващата.” Ако навлизаме все по-навътре, ще ни се разкрият много нови нива на истина и раса. Може в един живот да виждаме само историята, а в следващия живот да видим Кришна; в трети живот – Радха-Кришна; в четвърти – Радха……