Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 03.01.2019 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

Въпрос на Парамананда: Шрила Шридхара Махарадж обича често да цитира това: „Глупците нахълтват там, където ангелите се боят да пристъпят.” По нашия духовен път има множество врати, които изглеждат много привлекателни. И те са отворени. Но не всеки път имаме покана. И не всеки път имаме инструкция да влезем през тези врати. Чудя се, дали има моменти, в които трябва да прекрачим даден праг?

Свами Тиртха: Да. Други въпроси? Дълъг и подробен въпрос, прост отговор. Извинете ме, аз съм прост човек. Не мога да давам сложни отговори. Но ти спомена едно важно нещо – поканата. Аз искам да спомена и друго важно нещо – настроението. Ако имаш нужното настроение, за да влезеш, и ако имаш поканата, тогава можеш да го направиш. Защото тук има обективна и субективна отговорност. Обективната е поканата, а субективната е да я приемем. Така че ако имате настроението, можете да влезете.

В Индия имало един много известен философ, наречен Чарвака Муни. Той знаел как да живее. Имал много специална философия, която гласяла: „Не, не, не, не съществува никаква карма. Забравете за вечността на душата – няма такова нещо. Какво пък да говорим за прераждане? Това са глупости… Истината е в наслаждението. Забравете всичко останало. Наслаждавайте се!” Виждате ли какъв модерен философ е бил той? Много актуален в 21-ви век, нали? Наслаждавайте се! И той казва: „Най-добрата храна е гхи. Стремете се да се сдобиете с толкова гхи, колкото можете. Забравете за греховните постъпки. Забравете инструкциите за бъдния живот. Карма не съществува. Гхи! Доберете се до гхи. Изпросете, заемете или откраднете колкото можете повече и го отмъкнете! Сега! Бъдеще не съществува. Няма утре. Вземете го днес!”

И на 99% можем да се съгласим с него. Гхи е нещо много добро. Кой знае има ли утре или не? И също, никога не бива да изпускаме и най-малката възможност за истинско наслаждение. Не губете и миг. Е, по другите точки ми е малко трудно да се съглася с него. Обаче с този принцип – измоли, заеми или открадни – съм съгласен. Защото това се подкрепя и от нашите учители – където и да намирате истинско духовно вдъхновение, вървете там. Молете, взимайте на заем, откраднете – просто се стремете да го получите. 

Този вътрешен копнеж, това съкровено желание донася успеха. И така, ако имаме поканата и освен това имаме наклонността, тогава можем спокойно да пристъпим. Съгласен съм, повечето врати в духовния живот са отворени. Но в повечето случаи ние не сме готови да влезем. Ако сме реалисти, трябва да се съгласим по този въпрос. Обаче ако съхраняваме своята посветеност в духовната си практика и ако се стремим да се откъсваме от лъжовни пристрастия, тогава най-вероятно ще се доближаваме до окончателната си цел. Или пък всичко може да се случи в един миг. 

Има различни начини да се постигнат тези окончателни цели. Съществува садханата, като духовна практика. И какъв е резултатът от садханата – ще станеш садху, човек, посветен на истината. Това е истинският плод на садханата. Или пък – при нас идва капка милост от някой, който е постигнал това. Тогава няма нужда да правите нищо повече. Можете да правите, разбира се, ала тази милостива покана е толкова всепомитащ резултат, че е много лесно да вървите по нейната сила. 

Има три пътя за постигане на съвършенство. Съвършенството се нарича сиддха на санскрит. И така, или сте нитя-сиддха, вечно съвършени. Или  втората възможност е да сте садхана-сиддха, тоест постигнали сте съвършенство посредством духовна практика. Или имате още един шанс, и той е да сте крипа-сиддха – да постигнете съвършенство по милост. Не знам какви са шансовете за вас, но ако се вгледам в себе си, със сигурност не съм нитя-сиддха, не съм вечно съвършена душа. Садхана, духовна практика… казват, че в Кали Юга има само едно отречение, тапас, което можем да правим. Как мислите, какво е то? 

Отговор: Да повтаряме святото име.

Свами Тиртха: Но това не е тапас! Това е нектар. 

Отговор: Да говорим истината.

Свами Тиртха: Би било хубаво. Но това касае Сатя Юга.

Отговор: Да не ядем месо.

Свами Тиртха: Това е предпоставка, за да се наречеш човек. Да ви помогна ли? Да изтърпяваме другите – това е единственото отречение, което можем да направим. Толкова е трудно, Боже мой, толкова е трудно! И така, само това малко отречение ако правите, можете да постигнете един вид съвършенство. Но като се вглеждам в себе си, аз определено се нареждам на опашката за милост.