Archives

Calendar

October 2022
M T W T F S S
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Свами Тиртха, 07.05.2017 сутрин, Рила)

 (продължава от предишния петък)

 Отново се връщаме към историята за Бхарата Махарадж. Говорихме, че практикувайки насред идеалното и прекрасно обкръжение, той се натъкнал на онова малко еленче и цялото му внимание незабавно се съсредоточило върху него. Започнал да се грижи за малкото от обич, от състрадание. Обаче привързаността му нараствала все повече и повече, докато превзела съзнанието му практически напълно. Усещали ли сте някога това чувство? Когато нещо започва да се случва в живота ви и просто ви обзема изцяло. Не ви оставя намира, толкова силно ви всмуква.

„Съзерцавайки светлината на луната, Бхарата Махарадж продължил да говори като безумец. Той рекъл: „Послушното синче на кошутата ми е толкова скъпо, че раздялата с него ме кара да се чувствам като че съм се разделил със собствения си син. В жарката треска на тази разлъка, аз страдам сякаш изгарям в горски пожар. Сърцето ми е изпепелено като лилия на сухо. Виждайки ме така нещастен, луната лее сияйния си нектар върху мен, като приятел, който напръсква с вода другаря си, пламтящ в треска. Така тя се опитва да ми достави радост.” Шукадева Госвами продължи: „Мой скъпи царю, ето как Бхарата Махарадж бил надмогнат от необуздано желание, приело облика на елен. Заради узрелите плодове на миналите си дела, той отпаднал от мистичната йога, аскеза и обожание на Всевишния. Да не бяха поледиците от предходните му постъпки, как би могъл така да се привърже към елена, след като бе изоставил компанията на собствения си син и семейство, считайки ги за пречка по пътя на духовния живот? Как би могъл да прояви такава необуздана любов към елена? Това несъмнено се дължало на миналата му карма. Царят толкова бил потънал в това да гали и да се грижи за елена, че отпаднал от духовните си практики.”[1]

Понякога се случва. Чувствате се много стабилни в духовните си постижения, в практиките си – усещате осъществяване в тях. Тогава не щеш ли започва друга глава в живота ви, когато всичко това като че ли се изпарява. Всичко, което сте имали, просто изчезва от шепите ви. Понякога се чувствате зле от това, усещате загубата. Но тук Бхарата Махарадж бил щастлив, понеже имал компанията на елена: „Практически заместител на някакви теоретични въжделения – съвършенство, умиротворение, медитация. Хайде стига, нека бъдем практични! Еленчето е тук при мен и мога да го прегърна!” Ала друг път съжаляваме за загубата и долавяме с боязън намаляването на духовната си сила и посветеност.

Вие съгласни ли сте с такъв заместител? Да замениш обожанието на Бога с обожание на елен? Това добра сделка ли е? Каква е молитвата на Рагхунатх дас Госвами? „Без моя духовен наставник, Вриндавана не е приятна. А пещерите по хълма Говардхана са като зейнала змийска паст.” Така че трябва да се обмислят много, много въпроси.

И „Щом ударил часът му, непобедимата смърт, която е досущ като отровна змия, вмъкваща се в миша хралупа, се изправила пред него”.

Това е един дребен фактор, пред който трябва да застанем лице в лице. Кариерата ни в този живот е: живей, обичай, умри. Влезли сме в лабиринта на материалния живот и един ден ще напуснем това място. Затова се препоръчва да живеете като че това е последният ви ден, а да действате като че работите за вечността. Моля ви, не забравяйте това.

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам” 5.8.25-26



Leave a Reply