Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Prabhupad and disciples

Всъщност, мантруването е велико изкуство. Шрила Прабхупада казва, че му отнело около 30-40 години да изучи изкуството на мантруването. Затова ако следваме напътствията, можем да очакваме подобни резултати като Шри Чайтаня Махапрабху. Когато Той срещнал Своя духовен учител в Гая, Ишвара Пури казал: “Просто възпявай светите имена, мой скъпи синко!” Махапрабху започнал и се появил много необичаен ефект. Той се чувствал не на себе си, досущ като безумец. Затова се върнал при учителя и му казал: “Що за мантра си Ми дал?!” Така че ако се върнете при учителя си, след като известно време сте мантрували, и попитате: “Каква е тази мантра?! Толкова е ефективна!” това е добър знак.

Но мога да ви кажа, че да речем можете да следвате примера на Шрила Харидаса Тхакура, който е ачарията на святото име. Всеки ден той мантрувал по 300 000 имена. 100 000 повтарял наум, 100 000 тихичко и 100 000 високо. Имал тези три вида практики. Първата била за вътрешен покой, вътрешно удовлетворение. 100 000 имена, за да се умиротвориш! Вторите 100 000 шепнешком били за неговото освобождение, така да се каже – за постигане на духовна цел. А третите 100 000 били за благото на всички живи същества. Вътрешен покой, личен напредък и помощ за останалите. Така че ако следваме този пример в своето неистово усилие да мантруваме по шестнадесет кръга дневно, можем да имаме успех. Нещо за вашия вътрешен съкровен свят, нещо занапред и нещо за добруването на другите.

Ала е вярно, че не бива да притесняваме великите с мантруването си. Веднъж Шрила Прабхупада пътувал с учениците си. Знаете, в присъствието на духовния си учител, обикновено се чувствате неловко. Поне благоразумните ученици. Разбира се, учителят мантрува на висок глас, а ученикът се опитва съвсем скромно. Прабхупад попитал: “Какво правиш?” “Ами, мантрувам.” Той казал: „Не чувам.” Ученикът опитал отново (малко по-високо):  “Харе Кришна, Харе Кришна…” Прабхупад пак казал: „Не чувам.” Накрая прабхуто насъбрал ентусиазъм и започнал (още по-силно). Тогава Прабхупада му дал още малко време, дотолкова, че младежът почнал на висок глас: “Харееее Кришна, Хареееее Кришна…” И тогава Прабхупад рекъл: “Хей, защо ме притесняваш?”

Знаете ли, трудно се общува с духовния учител. Опитвате се да дадете най-доброто от себе си, а той пак не е доволен. Силно или тихо… о, какъв лош късмет за бедния ученик. Но мисля, че разбирате какво имам предвид. Трябва да подобряваме качеството на своето мантруване. Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна Кришна, Харе Харе, Харе Рама, Харе Рама, Рама Рамa, Харе Харе.



Leave a Reply