Sharanagati

Кришна казва:“Аз съм покаянията на всички аскети.”[1] Този принцип е изключително непопулярен в наши дни. Никой не е готов да извършва аскетични практики. Обаче самият живот ни помага да изпълняваме тапася. Защото от отречението идва духовното израстване. В „Шримад Бхагаватам” се казва, че чрез тапас ще се сдобием с духовна сила. Ако сте способни да владеете себе си, това ще ви помогне да влезете в досег с основния източник и тогава ще имате повече сила да изпълнявате дейностите си. Това е още един признак за преодоляване на ограниченията на природата и тялото. Ако извършвате някакво отречение, ще можете да надделеете над човешките ограничения. Именно това е препоръчал и Ришабхадева на синовете си: той казал, че човешкият живот не служи за наслаждаване на сетивата, тъй като подобно наслаждение е достъпно дори за свинете и за кучетата; но човешкото съществуване е за тапас. Това означава – пожертвай се в името на някаква по-висша цел.

Отново се връщаме към идеята, че съществуването на биологическото ниво е ограничено. Как бихме могли да преодолеем тези ограничения? Чрез тапас, висши жертви. Тогава ще можем да влезем в досег с по-висшия принцип. Затова вие също трябва да станете аскети. Но аскетизмът не е нещо горчиво. Ако физиономията на някой аскет е кисела, никой няма да иска да последва примера му. Казано е също, че с кисело лице не можете да влезете в рая. Защото душата по своята природа си е щастлива. Ала тапас ни помага да усетим това по-висше щастие. Така че всъщност тази дума „отречение” не е особено подходяща. Та от какво ли бихме могли да се отречем? Може би е по-добре да казваме „посветеност”. Можем да посветим своите енергии и всичко, което притежаваме. Това е истинският аскетизъм.

Има една много сладка история. Веднъж празнувахме рождения ден на един брахмачари в ашрама. Знаете, жените обичат да правят торти, и той също получи една такава голяма торта! Беше дошъл и един приятел и тъкмо хапвахме сладкишите в края на прасадама. И докато ядеше тортата той каза, че тази бхакти-йога всъщност не е кой знае колко хубава, защото не е достатъчно аскетична. Не поисках да го попитам: “Хей, моето момче, а защо тогава ядеш сладкишите? Щом искаш да извършваш повече отречения, защо ядеш сладко?” Аз мисля, че бхакти-йога е много добра, защото в нея има и сладка торта, има и тапася. И двете присъстват. Когато си прекалено обезсърчен от своите отречения, идва следващият рожден ден… Защото Кришна в крайна сметка е милостив. Той не иска лицето ви да е кисело.