Sharanagati

Кришна дава изключително значимо послание в следния стих:

“О завоевателю на богатства, няма истина по-висша от Мен; всичко е в Мен като перли, нанизани на конец.”[1]

Тази глава разказва за върховното знание за Абсолюта. Но от този стих разбираме, че няма нищо по-висше от Него. Той е върховната истина. Можете ли да дадете определение за Бог?

Крипадхам: От себе си за себе си.

Бхакти Шакти: Върховната абсолютна истина, както бе казано.

Рамвиджай: Расараджа (Царят на сладостта).

Тиртха Махарадж: Да… и в крайна сметка бихме могли да речем – едно палаво момче. Всички тези тълкувания и визии за Върховния съществуват: Творец, Поддръжник, Господ, Наказващ – толкова много различни схващания. Обаче бхакти довежда Бог съвсем близо. Или може би трябва да кажем, че бхакти ни отвежда съвсем близо до Бога, дава ни една много съкровена представа за Него: какво Му се нрави, какъв е вкусът Му, какво харесва, какво не харесва – и толкова много други различни детайли от нрава Му. Ала целта на бхакти е никога да не Го изпускаме от взора си. Бог понякога се крие. Но казва се, че всичко е облечено в дрехата на Бога. Значи зад всичко можем да открием все същото онова божествено присъствие. “Аз съм като нишката, скрита зад перлите.” Кое прави огърлицата – перлите или нишката? Да, и двете, но същественото е нишката. Интригуващото и очевидното са перлите. Обаче същността е в конеца, който държи всичко свързано. Инак перлите може да са разпилени навсякъде наоколо, но няма да е толкова хубаво. Когато са подредени – в това е красотата. По същия начин, когато говорим за творението, това е космос; когато говорим за унищожението, това е хаос. Хаосът е ако е изгубена нишката. Перлите са пръснати навред, ала без свързващия принцип.

Но тук Кришна казва: “Аз съм нишката и всичко почива в Мен, като перли нанизани на конец.” Затова ние практикуваме тази Бхакти-йога. За да не бъдем просто запленени от перлите, но винаги да съзираме скритата нишка зад тях. И ако виждането ни е достатъчно пречистено, никога няма да Го пропускаме, винаги ще можем да Го виждаме.

Както ви казах, Бог понякога се крие. Точно както конецът се крие в перлите, Върховният се крие в творението, Кришна се крие в преданоотдадените или всред дърветата тамала. Понеже Кришна е черен; дърветата тамала са също черни – това са едни необикновени дървета във Вриндавана – и когато Кришна поиска да се скрие, Той просто застава в горичката, сред тези дървета. Тогава го изгубвате! О, това е дърво, това пак е дърво, а къде е Кришна?! Така че понякога Той се крие. Ала виждането ви трябва да е толкова зорко, че никога да не Го изгубвате.

А бхактите имат такова зорко виждане. Например когато веднъж Махапрабху посетил едно място, недалеч от Джаганнатх Пури – това е много известно поклонническо място, а непосредствено край него има малко селце, Алаланатх. Там се обожава Вишну в четириръката Му форма; това изразява красотата и всемогъществото на Бога, не в човешки, а в свръхчовешки облик. Ала когато Махапрабху посетил този храм, Той казал на Вишну, на това божество: “Хей! Защо искаш да се скриеш? Защо се показваш в този четирирък облик, на какво прилича това?! Та аз знам, че Ти си само с две ръце! Хайде, разкрий ми се!” И тогава Вишну се предал: “Не мога да се скрия!” и две от ръцете Му изчезнали. Така се превърнал в тъмноликия, двурък Гопал, Говинда.

Трябва да имаме същия зорък взор, така че когато Бог поиска да се скрие от нас, да не може да го направи. Това е целта на Бхакти-йога – винаги да бъдем свързани.