Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Свами Тиртха, 02.10.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Ведавид: В началото чухме, че „вярност е да се придържаме към каузата, заради която сме дошли”. Обаче после чухме и, че много хора дори не знаят защо идват, просто им харесва.
Свами Тиртха: Да! Привлича ни красотата, не е ли така? Но ако след това първоначално привличане приложим манталитета на ученика, шишя-абхиман – ако дадем да бъдем напътствани и преминем през систематично обучение – тогава може би ще разберем нещо. Ние идваме от забравата. Най-напред трябва да стигнем до знанието и разбирането. А пък след това можем да продължим към следващото ново ниво на забрава. Само че без да си учил преди това, какво ще забравиш? Нужна ни е някаква информация, която да можем да забравим. Защото какъв е идеалът на рупануга-сампрадая?
Ведавид: Гяна-шуня-бхакти[1].
Свами Тиртха: Добре; но в най-общ смисъл – гопи-бхава[2] . Гопите сами признават: „Ние не сме философи. Не сме образовани градски дами. Ние сме простодушни селски девойчета. Така че не се опитвай да ни замазваш очите с разни теоретични постановки: „Медитирайте върху Мен”! Това не е за нас. На нас не ни стига да медитираме над Теб; ние искаме самия Теб!” Та, щом такава е нашата амбиция, тогава нека забравим всичко друго.
Но разбира се, трябва да знаем какво да забравим и какво не. Кришна казва: „От Мен идват знанието, забравата и паметта.”[3]  Първо можем да добием духовно познание, за да забравим материалното оплитане. Така дори още в началото двете са много полезни – и божественото духовно знание, и божествената забрава. След това паметта: да помним какво сме научили, какво сме преживели. Може би можем да навлезем в дълбочината на всяко духовно преживяване, което сме насъбрали дотогава. Обаче след това пак трябва да приложим същия принцип – да забравим. Забравата на по-висшето ниво отново е много необходима. Защото трябва да забравим за аишваря – величието на Бога – за да общуваме с Него съкровено, сърце към сърце. Това включва тази духовна, божествена забрава. Както и самият Кришна е готов да забрави за божествената си позиция. Затова забравата на по-висшето ниво е много нужна.
Но когато тръгваме от това притеснено, обезпокоено състояние на ума, от тази джунгла от идеи и заблуди, разбира се, че трябва да се образоваме и да научим нещо. Така че знанието би могло да е важно в началото. Но в крайна сметка привличането е важното, не знанието.
Въпрос на Йогешвара: Кое е това, което може да Ви привлече, да Ви заплени?
Свами Тиртха: Мен ли? Посветеността. Да. Преди харесвах и знанието. Но то все пак върви с известен престиж, по мое виждане. Също истината; това е нещо, за което считам, че си заслужава да се бори човек – истината, божествената истина. Но понеже попита кое ме пленява – това е посветеността. Защото тя е онова, което искам да науча. И виждам много добри примери сред вас. Усещането ми е, че вие служите на вашите духовни учители много по-добре, отколкото аз можах да служа на моя. Затова се старая да следвам вашия пример. Това е моето слабо място – посветеността.
И накрая, позволете ми да споделя нещо, което научих наскоро от един предан. Имаше дискусия: по кой признак може да се разпознае тази определена група бхакти? Какъв е основният ни симптом. Тогава някой каза: „Качеството и вкусът на служенето – ето кое ни обединява.” Това е нещо много фино; моля ви, стремете се да го добиете. Качеството на служенето ще ни обедини. Това е знакът, който трябва да носим на челата си.

1. Преданост, непримесена със знание
2. Настроението на гопите
3. „Бхагавад Гита“ 15.15



Leave a Reply