Archives

Calendar

December 2022
M T W T F S S
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Б.К.Тиртха Махарадж, 24 май 2006, София)
Истинската мъдрост е божествената мъдрост. Знанието в този свят, каквото и да било върховно знание, какъвто и да било зенит на материалното знание се равнява на нула съпоставен с божественото познание. На какво основание твърдим това? Всичко каквото съществува в света ще погине, ще изчезне. А интелигентният човек не би възхвалявал нещо преходно. Ограниченото, непостоянното знание не е знание. Както често казва Шрила Прабхупада, знанието на учените е „може би…, според настоящата ни гледна точка…” Но такова знание не е знание. „Може би” не е знание. Знание означава че ЗНАЕШ.
Но за да знаеш трябва да влезеш в досег с изначалния извор на познанието. Повечето от нас знаят, че Бог знае всичко. Това едничко нещо ако знаем, почти стигаме до съвършеното познание. Защо? Защото има няколко основни характеристики на Върховния Бог, които трябва да бъдат отбелязани. Например че Бог е ДОБЪР. Веднъж разговарях с един адвокат и някак споменах, че „Бог е добър.” И той каза: „Леле! Само ако някой можеше да ми го докаже…” А аз отвърнах: „Ами, трудничко ще бъде.” Да се докаже че Бог е добър е почти невъзможно. Ако за теб това не е очевидно, никой не може да ти го докаже.
И така, Бог Е добър. И Той е изначалният извор на всичко – на онова което имаме, и на онова което ни липсва. Най-често ни липсва познание. А още повече не ни достига мъдрост. Затова нека не се заплитаме в материалното знание, нека по-скоро развиваме божествена мъдрост. Материалното знание ще ни даде цялата информация за нищото. А божественото знание ще ни дари пълно познание за всичко. Ще разберем кое какво е в истинската му стойност. Това можем да наречем ИСТИНСКО познание.
Познанието се отличава по два принципа: единият е източникът на познание, другият – темата на познанието. Кой е източникът на вашето знание? В повечето случаи това е сетивното възприятие. Обикновено хората казват: „Ще повярвам като видя” понеже зависим от сетивата си, от възприятията си и нямаме по-висш източник на знание. Но това е версията на материалистите. А каква е версията на идеалистите? „Ще видя като повярвам.” Това действа на противоположния принцип. Материалното знание е издигащ се процес, то се гради отдолу нагоре. Събираш информация и се опитваш да я сглобиш. Но животът е такъв пъзел, че повечето парченца липсват. Така че ако се стараете да изградите знанието си, живота си – картинката ще е доста мъглява и лабилна. А божественото знание се спуска. То идва от божествен извор, лее се като благословия над людете. Източникът му е съвършен, затова в него се съдържа цялата необходима информация – а в добавка и факта, че то е способно да ви промени. Така че информацията плюс трансформация се нарича мъдрост.
И кой е начинът да се сдобием с такова божествено знание? То се добива чрез отдаване. Това е мистичен процес. Не става дума да натрупваш информация, а да посветиш сърцето и душата си.
Затова трябва винаги да си спомняме онази красива история от „Махабхарата” за един ученик на име Аруни. Учителят му рекъл: „Моля те, иди да нагледаш оградките на оризовите поля.” Оризът се отглежда само във вода и затова се прави равно парче земя, обградено с ниски диги. Да се запази вътре водата е необходимо условия за израстването на ориза. И тъй, Аруни оглеждал дигите и видял, че на едно място има скъсване и водата изтича. Той се помъчил да натрупа пръст, кал, земя… но не можал да запуши пробива. Накрая не намерил друга алтернатива освен да препречи водната струя с тялото си. А когато си част от дига, няма как да помръднеш, нали? Тъй че естествено, вечерта него го нямало в ашрама. След аратито и лекцията гуру запитал: „Къде е Аруни?” но никой не знаел. Излезли да го търсят с фенери, викайки: „Аруни, Аруни, къде си?” Най-сетне дочули слаб гласец откъм оризищата. И когато учителят разбрал колко самопожертвователен бил той, та затиснал дигата със собственото си тяло, му казал: „Мое скъпо момче, нека цялото познание на Ведите се спусне върху теб! Понеже си толкова отдаден, цялото знание, всички благословии да дойдат при теб!”
Тъй че вместо да говорим и да разсъждаваме твърде много за знанието, нека направим нещо. От тази история разбираме: пожертваме ли себе си, благословиите ще дойдат. И благодарение на благословиите, ще дойде и знанието.
Но Чайтанйа Махапрабху дойде НЕ за да раздава божествено знание, а божествена любов – много по-висш принцип, който бихме могли да наречем истинското знание, същинската мъдрост. Божествената любов – колко по-висш принцип е тя от знанието!
Затова като говорим за знание и мъдрост: в шастрите се препоръчва най-напред да се сдобиеш със знание. Но ПОСЛЕ трябва да станеш като дете, простодушен като дете. И следващата стъпка е окончателното пречистване. Тъй че не си мислете, че знанието може да ви помогне. То е просто междинно състояние. След като сте се сдобили с цялото необходимо познание, трябва да го изоставите и да станете простосърдечни, състрадателни и обичливи като деца. А накрая ще трябва да се откажете дори от това. Тогава ще зависите само от милостта на Кришна.


Leave a Reply