Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Golden-Ration_Galaxy

Златното сечение отново касае пропорция, божествена пропорция. Можете да го откриете на много места в природата: листата на едно растение са разположени спрямо тази пропорция; също и в човешкото тяло, в различните телесни части пропорцията е според златното сечение. И така, нека видим какво се крие в златното сечение на „Гита”. Можете да вземете по-малката част първо, а по-голямата по-късно, или можете да ги смените – да вземете първо по-голямата част, а по-малката по-късно. По този начин има две златни сечения в „Гита”.

Нека вземем първото. Ако пресметнете номерата на стиховете, това са 267-мият и 268-мият стих – първата двойка на златното сечение. Моля ви, погледнете стиховете – Това е Шеста Глава, стихове 35-36. Шеста Глава, помните, е за медитацията, нали?

“Бог Шри Кришна каза: „О силноръки сине на Кунти, несъмнено е много трудно да се обуздае неспокойният ум, но това е възможно чрез подходяща практика и чрез непривързаност.”[1]

Виждате ли? В тази важна точка е споменат умът. Човешкото същество е под властта на ума. Затова тази божествена пропорция привлича вниманието ни върху ума – как да овладеем, как да се сприятелим с ума. И нека видим и следващия стих, защото винаги вървят по двойки.

“За онзи, чийто ум е необуздан, себереализацията е трудна задача. Но за този, чийто ум е контролиран и който полага старания с подобаващи средства, успехът е сигурен. Такова е Моето мнение.”[2]

И така, не само е посочен умът като враг, но е дадено и решението: стремете се да го овладявате, бъдете постоянни в практиката си, открийте своята свобода или независимост от тези въздействия и тогава ще успеете. Това е много добро послание, много обещаващо. И така, в първото златно сечение е даден ключът към успеха, или умът.

Нека видим какво е скрито в другата точка на златно сечение – това е в Единадесета Глава, стихове 19 и 20.

“Ти си без начало, среда или край. Славата Ти е безгранична. Имаш безчет ръце, слънцето и луната са очите Ти. Виждам как пламтящ огън излиза от устата Ти, изгаряйки цялата тази вселена със сиянието Ти. Макар да си един, Ти се разпростираш по цялото небе, планетите и пространството помежду им. О, Велики, виждайки този удивителен и ужасяващ облик, всички планетарни системи са обезпокоени.”[3]

Виждате, тук говори Арджуна. Преди говореше Кришна, сега Арджуна говори и възхвалява Върховния Бог. “Ти си съкровището, Ти си източникът, Ти си средата, Ти си краят.” Не е ли красиво? Втората точка на златно сечение е когато човекът, ние, можем да възхваляваме Бога – друг много важен пункт.

Сейфът на „Бхагавад Гита” обаче се намира на друго място.

 

(следва продължение)

 

 

[1] Бхагавад Гита 6.35

[2] Бхагавад Гита 6.36

[3] Бхагавад Гита 11.19-20



Leave a Reply