Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2018 сутрин, София)

Да принадлежиш към дадена традиция означава да знаеш нещо съществено. Това не е някакво повърхностно присъединяване, а реална убеденост. Фундаменталните истини на нашата вяра са много значими, понеже ни дават пътеводните насоки в живота. Бхактивинода Тхакура казва: „Кристално-чиста преданост; способност да се съчетават ежедневните задължения с висшите идеали; и състрадателна благожелателност спрямо другите живи същества – това са трите най-важни фактора, каймакът на напътствията за тези, които действително търсят истината.” Каймакът – най-доброто от най-доброто.

Много съм щастлив, че идвам във вашата страна. По този начин можем да добием поне мъничко разбиране за раса. Защото каймакът не е просто масло. Не, той е най-отгоре на най-горното, най-доброто от най-доброто. Сгъстен, и наситен, и сладък, и кисел, и божествен – и още повече! Именно това е раса – нещо, което не може да се обясни, но трябва да се вкуси, за да се разбере какво е.

След този емоционален изблик, нека се върнем на сухата философия: първата от трите главни точки за истинските търсачи на истината е: кристално-чиста преданост. И така, започва се с отношението. Какво е отношението ни? Основното ни отношение към всичко в живота е преданост, посветеност. Ако се посветите, можете да постигнете много повече, отколкото чрез всеки друг метод. Мисля, всички знаем каква е разликата между това да правим нещо, защото сме длъжни, и да го правим от сърце и душа, нали? Едното е работа, другото е радост. Разликата е огромна! И не става дума просто за преданост, но за кристално-чиста преданост. „Кристал“ идва от „Кришна“. Именно това е пречистващото, свързаността с Кришна ще пречисти нашата преданост. Кристалът е прозрачен, но когато го докосне слънчев лъч, той го отразява по много пъстър начин.

И така, кристално-чиста преданост към Всевишния – това е първият принцип. Ако носим тази сияйна светлина в живота си, цялата тъмнина ще изчезне. Това е като източната звезда на хоризонта на нашето съзнание. Сияйната звезда на Изтока.

Вторият принцип е състрадателна любяща доброта към другите живи същества. Ние какъв вид внимание предпочитаме да получаваме от останалите? Мисля, всички бихме се радвали, ако някой съчувствено, мило и с обич ни отделя цялото си внимание, нали? Тогава – нека даваме на другите това, което очакваме за себе си. Или да го кажем по обратния начин: не давайте на другите онова, което вие самите не бихте се радвали да получите. Това е съвсем прост принцип, нарича се Златното Правило, и присъства на практика във всички различни култури. Махапрабху също казва: „Давайте уважение на другите и не очаквайте уважение към себе си.”[1]

И така, тази любяща доброта, този състрадателен подход към останалите – това е вторият принцип. Той може да прехвърли мост дори над пропастта между противостоящи мнения.

И третият принцип е да сте способни да хармонизирате ежедневния си живот, практическите си действия, с божествените принципи. Това е много важно. Защото ако практиката ви е съвсем мизерна, тогава какви постижения очаквате?

И тук трябва да сме много конкретни. „Мизерна практика“ не означава, че понякога страдаме, докато извършваме духовното си служене – това е неизбежно. „Мизерна практика“ означава да пренебрегвате служенето си. Да сте небрежни по отношение на служенето си. Да не забравяте да ядете и спите, но да забравяте да мантрувате и медитирате. Това може да се нарече мизерна, жалка практика. А с такава жалка практика, какви резултати чакате? Резултатите също ще са жалки – липса на удовлетворение, само някакво полу-съвършенство. Но най-добрата практика носи най-добри резултати. И не защото практиката ни е толкова силна, че принуждаваме природните и Божиите закони да ни осигурят най-добрите резултати. Но ако това е смирено приношение, то ще привлече вниманието на Всевишния и на някои помощници свише. И те ще могат да поднесат служенето ни по-нататък.

И така, това е каймакът, есенцията на всички напътствия за тези, които действително търсят висшата истина. Съвсем простичко и съвсем практично; много добър съвет как да повишим стандартите си. Виждате, Бхактивинода Тхакура понякога е много конкретен, давайки добри съвети; друг път е много поетичен, пишейки новели. Но каква е целта? Да фокусира все повече вниманието ни.

(следва продължение)

[1] „Шикшащака“, 3