Archives

Calendar

October 2022
M T W T F S S
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Б.К.Тиртха Махарадж, 25.02.2007, София)

“Дори обаче да смяташ, че душата (или признаците на живот), се ражда и умира постоянно, въпреки това нямаш причина да скърбиш, о, Силноръки!” *
Въпросът, който се обсъжда, е позицията на душата, нейната вечност. По време на този разговор Кришна обяснява различните аспекти на духовната душа. Преди това Той вече е казал, че на душата не може да се навреди, че тя нито се ражда, нито умира – тя е вечна, присъстваща навсякъде, невидима, невъобразима и неизменна. Така че няма причина за скръб. Макар тялото да е ограничено, душата е вечно съвършена. И сетне Кришна изрича този стих: “Дори обаче да смяташ, че душата вечно се ражда и вечно умира – че през цялото време се върти между тези две крайности – въпреки това няма причина за печал.” Ако такова е неотменното правило – че живото същество неспирно се ражда и умира, и този закон ще продължава навеки – пак няма основание за тъга. Тъй като правилото е постоянно, завинаги неотменимо, каквото и да си е отишло, то ще се върне отново.
А сетне в следващия стих се казва: “Който се е родил, със сигурност ще умре. А след смъртта, той неминуемо ще се роди отново. Затова не бива да скърбиш при неизбежното изпълнение на дълга си.”
Ние родили ли сме се? Тогава нека довършим и втората половина на изречението. Първата част ни харесва: родили сме се! По-трудно е да се изправим пред втората част: че трябва да приемем и смъртта. Но докато мислим, че тази телесна реалност е окончателната реалност, това заставане пред лицето на смъртта е наистина болезнено и ужасяващо. Защото всъщност нашето тяло е изражение на умствената ни обусловеност. Каквото сте искали, получили сте го – затова недейте да вините другите. Но за онези, които търсят духовната си идентичност, този въпрос е по-лесен за разрешаване, понеже всичко се завръща там, откъдето е било взето. Материалното тяло е взето от материята и ще се върне в материята. Душата е взета от Свръхдушата; и ще се върне при Свръхдушата. Животът идва от живот; съзнанието идва от съзнание; любовта идва от любов. Това е великото уравнение на битието.
Онзи, който се е родил, неминуемо ще умре. Но след това, след смъртта, той несъмнено ще се роди отново. По този начин смъртта не е завършек, а преход или врата към друго ниво на съществуване. Разбира се, в един смисъл тя е край; но също и начало. Досущ като съзнанието при спане и при събуждане. От съня преходът към будно състояние е събуждането, нали; а от будно състояние към спане е заспиването – това е действието, процесът. Има състояния, има и преходи. Животът за мнозина се сравнява с будно състояние, а смъртта за мнозина е като сън, дълбок сън. Кой е преходът от живота към смъртта? Умирането. Умирането е като заспиване, нали? Но ако вземем едната страна на историята, коя е другата – от смъртта към живота? Как се нарича? Раждане, или прераждане можем да го наречем – то е като събуждане.
Затова не скърбете! Дали живеете, или умирате, не тъгувайте! Защото вечността винаги е тук, като наш приятел, добър приятел.
“Затова не бива да скърбиш при неизбежното изпълнение на дълга си.” Арджуна бил боец, налагало му се да вижда както живота, така и смъртта. По тази причина за него този проблем бил много сериозен и тежък: кой ще умре и кой ще оцелее?! Какво е животът и какво е смъртта? В повечето случаи ние не сме бойци. Някой може да е уличен побойник, други пък играят стратегически игри на компютъра, но там е трудно да срещнеш лице в лице въпросите за живота и смъртта. Защото ако си седиш пред компютъра, постигаш едно специфично състояние – празнота. Нито си буден, нито сънуваш – просто отсъстваш. Не можем да се изправим срещу истинските проблеми на живеенето и умирането, на битието и смъртта.
Но мистичните учители, гуру, понякога казват: “О, вашето будно съзнание е досущ като дълбок сън, скъпи мои! Мислите си, че сте будни, но всъщност сте в дълбок сън.” Затова дори от будното състояние трябва да бъдем събудени за едно по-висше, духовно ниво на съзнание.
Кой ще ни помогне? Когато спите будилникът ви помага да дойдете в друго съзнание. Посредством звук той променя съзнанието ви. По същия начин, за щастие ние си имаме лични будилници, които издават духовен звук, за да пробудят съзнанието ни. Кой е този будилник? Духовният авторитет. Той ще ни даде божествен звук за да ни пренесе от едно ниво на съзнание към друго. Това е духовно пробуждане.
Може да сте имали лош сън, кошмар, но когато се събудите, не му обръщате внимание. Не ви е грижа кой знае колко, защото знаете, че е просто сън. Съвсем като лош сън – не, не, това не е истина, това е само сън! По същия начин, достигнете ли до освободеното ниво на съзнание, каквито и преживявания да сте имали до тогава, за вас те ще са само сън, лош сън. Сега си мислим, че това което възприемаме, е реалността. Но не забравяйте: то е просто трик на илюзията. То несъществува. Мая, илюзия означава „не това”. Изглежда, че е истинско, но не е, сън е.
И в това така да се каже „нормално” състояние на съзнанието когато срещнете бхактите, те ще ви разкажат за друго едно ниво, а вие ще речете: “Не, вие живеете в сънища, драги. Това, дето го говорите, е просто сън. Красота? Хармония?! Безкористно служене?! Бог, който танцува и пее?!? Ясно, живеете в сънища. Разказвате за някакви… златни крадци?! Това е сън.” Но те казват: “Не, не, не! Истина е!” Затова е много трудно за хора с различно ниво на съзнание да се разберат един друг. Обективната реалност е твърде субективна. Но има Някой, който режисира цялата тази игра, тази пиеса. Кришна свири на флейтата си и всички танцуват според нейната мелодия.

*„Бхагавад Гита”2.26



Comments are closed.