Sharanagati
Collected words from talks of Swami TirthaJun
10
(от лекция на Б.К.Тиртха Махарадж, 25.02.2007, София)
“Дори обаче да смяташ, че душата (или признаците на живот), се ражда и умира постоянно, въпреки това нямаш причина да скърбиш, о, Силноръки!” *
Въпросът, който се обсъжда, е позицията на душата, нейната вечност. По време на този разговор Кришна обяснява различните аспекти на духовната душа. Преди това Той вече е казал, че на душата не може да се навреди, че тя нито се ражда, нито умира – тя е вечна, присъстваща навсякъде, невидима, невъобразима и неизменна. Така че няма причина за скръб. Макар тялото да е ограничено, душата е вечно съвършена. И сетне Кришна изрича този стих: “Дори обаче да смяташ, че душата вечно се ражда и вечно умира – че през цялото време се върти между тези две крайности – въпреки това няма причина за печал.” Ако такова е неотменното правило – че живото същество неспирно се ражда и умира, и този закон ще продължава навеки – пак няма основание за тъга. Тъй като правилото е постоянно, завинаги неотменимо, каквото и да си е отишло, то ще се върне отново.
А сетне в следващия стих се казва: “Който се е родил, със сигурност ще умре. А след смъртта, той неминуемо ще се роди отново. Затова не бива да скърбиш при неизбежното изпълнение на дълга си.”
Ние родили ли сме се? Тогава нека довършим и втората половина на изречението. Първата част ни харесва: родили сме се! По-трудно е да се изправим пред втората част: че трябва да приемем и смъртта. Но докато мислим, че тази телесна реалност е окончателната реалност, това заставане пред лицето на смъртта е наистина болезнено и ужасяващо. Защото всъщност нашето тяло е изражение на умствената ни обусловеност. Каквото сте искали, получили сте го – затова недейте да вините другите. Но за онези, които търсят духовната си идентичност, този въпрос е по-лесен за разрешаване, понеже всичко се завръща там, откъдето е било взето. Материалното тяло е взето от материята и ще се върне в материята. Душата е взета от Свръхдушата; и ще се върне при Свръхдушата. Животът идва от живот; съзнанието идва от съзнание; любовта идва от любов. Това е великото уравнение на битието.
Онзи, който се е родил, неминуемо ще умре. Но след това, след смъртта, той несъмнено ще се роди отново. По този начин смъртта не е завършек, а преход или врата към друго ниво на съществуване. Разбира се, в един смисъл тя е край; но също и начало. Досущ като съзнанието при спане и при събуждане. От съня преходът към будно състояние е събуждането, нали; а от будно състояние към спане е заспиването – това е действието, процесът. Има състояния, има и преходи. Животът за мнозина се сравнява с будно състояние, а смъртта за мнозина е като сън, дълбок сън. Кой е преходът от живота към смъртта? Умирането. Умирането е като заспиване, нали? Но ако вземем едната страна на историята, коя е другата – от смъртта към живота? Как се нарича? Раждане, или прераждане можем да го наречем – то е като събуждане.
Затова не скърбете! Дали живеете, или умирате, не тъгувайте! Защото вечността винаги е тук, като наш приятел, добър приятел.
“Затова не бива да скърбиш при неизбежното изпълнение на дълга си.” Арджуна бил боец, налагало му се да вижда както живота, така и смъртта. По тази причина за него този проблем бил много сериозен и тежък: кой ще умре и кой ще оцелее?! Какво е животът и какво е смъртта? В повечето случаи ние не сме бойци. Някой може да е уличен побойник, други пък играят стратегически игри на компютъра, но там е трудно да срещнеш лице в лице въпросите за живота и смъртта. Защото ако си седиш пред компютъра, постигаш едно специфично състояние – празнота. Нито си буден, нито сънуваш – просто отсъстваш. Не можем да се изправим срещу истинските проблеми на живеенето и умирането, на битието и смъртта.
Но мистичните учители, гуру, понякога казват: “О, вашето будно съзнание е досущ като дълбок сън, скъпи мои! Мислите си, че сте будни, но всъщност сте в дълбок сън.” Затова дори от будното състояние трябва да бъдем събудени за едно по-висше, духовно ниво на съзнание.
Кой ще ни помогне? Когато спите будилникът ви помага да дойдете в друго съзнание. Посредством звук той променя съзнанието ви. По същия начин, за щастие ние си имаме лични будилници, които издават духовен звук, за да пробудят съзнанието ни. Кой е този будилник? Духовният авторитет. Той ще ни даде божествен звук за да ни пренесе от едно ниво на съзнание към друго. Това е духовно пробуждане.
Може да сте имали лош сън, кошмар, но когато се събудите, не му обръщате внимание. Не ви е грижа кой знае колко, защото знаете, че е просто сън. Съвсем като лош сън – не, не, това не е истина, това е само сън! По същия начин, достигнете ли до освободеното ниво на съзнание, каквито и преживявания да сте имали до тогава, за вас те ще са само сън, лош сън. Сега си мислим, че това което възприемаме, е реалността. Но не забравяйте: то е просто трик на илюзията. То несъществува. Мая, илюзия означава „не това”. Изглежда, че е истинско, но не е, сън е.
И в това така да се каже „нормално” състояние на съзнанието когато срещнете бхактите, те ще ви разкажат за друго едно ниво, а вие ще речете: “Не, вие живеете в сънища, драги. Това, дето го говорите, е просто сън. Красота? Хармония?! Безкористно служене?! Бог, който танцува и пее?!? Ясно, живеете в сънища. Разказвате за някакви… златни крадци?! Това е сън.” Но те казват: “Не, не, не! Истина е!” Затова е много трудно за хора с различно ниво на съзнание да се разберат един друг. Обективната реалност е твърде субективна. Но има Някой, който режисира цялата тази игра, тази пиеса. Кришна свири на флейтата си и всички танцуват според нейната мелодия.
*„Бхагавад Гита”2.26