Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Свами Тиртха, 01.10.2017 сутрин, София)

Да си припомним: резултатът от изучаването е, че ще срещнете своя любим Бог. Представяли ли сте си някога как срещате възлюбения си Бог? Или просто следвате нещо без кой знае колко дълбоко да се замисляте? Имате ли план, ако тази среща се случи, какво ще направите? Понякога е нужно да отглеждаме мечти.

Защото срещата е много напрегнат момент. Да срещнеш врага си е много напрегнато. Да срещнеш любимия си – също е много напрегнато. Но какво се случва най-често в живота ни? Срещаме някакви хора, а после забравяме за тях. Може и да остават някакви бегли спомени, но обичайно се разделяме. Да се разделиш с врага си – това добро чувство ли е? „Ох, най-сетне се отървах от тоя!” – хубаво чувство. А да се разделиш с любимия си – хубаво чувство ли е? „О, колко е болезнено!” В първия случай не искате да се срещате отново, а във втория не искате повече да се разделяте. Затова Махапрабху е заключил, че единението е много интензивно, но раздялата е още по-интензивна.

В практическите си преживявания също можем да стигнем до такова осъзнаване. Например, докато сме тук заедно този уикенд в София, е хубаво. Но когато този уикенд свърши, ще го ценим още повече. „О, какъв прасадам! О, какви бхакти! О, какво настроение!” Усещаме много повече по един по-дълбок, понякога дори по-болезнен начин: „Беше толкова хубаво, толкова прекрасно! А ето ме сега тук, вече не съм потопен в онова настроение!” Така че Махапрабху отново е прав – раздялата е много наситена, по-наситена от срещата.

Когато още от основните учения разбираме, че целият този свят е изграден от двойнствености – например добро и лошо, и т.н. – ние се изпълваме с надеждата, че чрез духовна практика ще се отървем от двойнственостите. Но ето отново: единение и раздяла! Боже мой, каква е разликата!?

Много пъти съм ви разказвал, но може би е подходящо да повторим тук, как веднъж една моя скъпа духовна сестра запита Гурудев: „Знаем, че материалният свят е основно страдание. А ако погледнем живота на гопите, понеже през повечето време са разделени от Кришна, те също страдат. Тогава каква е разликата – страдание тук, страдание там? Кое е различното?” Гурудев отвърна: „О, има огромна разлика. Материалното страдание има край, а духовното е вечно.”

Така че премислете два пъти! Как можете да разрешите тази главоблъсканица? Как да избегнем това, не бих казал неочаквано, но нежелано влияние на страданието? Надяваме се да срещнем нещо истинско в живота си.

Когато срещнете своя любим, мислите си: „О, това са златните дни на живота ми!” И след известно време създавате семейство – обикновено с някой друг. Така ли е – голяма рядкост е да създадете семейство с първата си любов. Тогава си казвате: „Не онова бяха златните ми дни, а моите златни дни настъпват сега.” Но понякога виждаме, че човешките взаимоотношения се чупят или пък са обременени с толкова много трудности. Така най-добрите години на живота ни много скоро може да се превърнат в кошмар. Тогава срещате бхактите. Това е шанс, голям шанс. И отначало си мислите: „Преди си мислех, че онова са били златните дни на живота ми, но съм грешал. Сега – това е златният период!” И тъй като тази компания, това общуване би следвало да се опира на духовна основа, то определено никога не би трябвало да има отлив. Садху-санга не е просто някакво парти или добра компания, където да си поприказваме; това е нещо друго, нещо по-възвишено. Садху-санга е нещо свещено. Това е една от главните практики на нашия процес – садху-санга, нама-киртан[1]. Защо е поставена на толкова висока, престижна позиция, ако си мислим, че е нещо толкова евтино, като парти? Не, не е.

(следва продължение)

[1] Общуване със светци, възпяване на святото име – първите две от петте основни практики в бхакти, изброени в „Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя, 22.128



Leave a Reply