Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Въпрос на Ямуна: Всъщност, ние винаги очакваме резултатите, неизбежно е. Когато правя крачка, очаквам да стъпя, а не да се спъна. В същото време се казва, че мъдрият е непривързан. Ала нашата философия на предаността има по-висшата визия, че още по-мъдър е онзи, който е привързан към божественото. Не е ли това възможност да се избегне липсата на мъдрост, свързана с привързаността към резултатите, ако променим своето виждане за резултатите? Например да си кажем: правим най-доброто, пък да става каквото ще. И така, ако успеем да прекроим своята визия по отношение на  действията и резултатите по такъв начин, че да даваме най-доброто, на което сме способни, но да виждаме резултата като ответ и дар от Бога, така ще можем да открием и щастието си, и своята връзка с него…

Тиртха Махарадж: Да, съгласен съм; обаче ако Той не ни дари резултатите, също трябва да бъдем щастливи и доволни. В това е въпросът. Защото ако сме удовлетворени само когато милостта идва според собствения ни вкус, това е себично. Но ако сте доволни и когато милостта идва по Неговия вкус, тогава сте мъдри.

Съществува едно духовно уравнение, формула: привързаността ще донесе страдание; любовта – щастие. Да си привързан е сладко. Да си непривързан е неутрално. Ала да си привързан към божественото е амрита! Това е божественият нектар на безсмъртието. Затова съм напълно съгласен, че трябва да надраснем материалните си привързаности и да достигнем до нивото на божествената привързаност.

Ямуна: Махарадж, богохулство ли е да се счита, че онова, което преживяваме в този свят е лила, част от божествената лила?

Тиртха Махарадж: Зависи от степента на отдаденост. Напълно отдаденият чист предан е част от божествената лила, в това няма съмнение. Обаче, онези, които не са всецяло отдадени, ще се срещнат със страха, ще изпитат боязън. А това не е лила. При всички случаи не смятам, че трябва да приравняваме човешките, земни страдания с божествената лила; различно е. Защото това би могло да е груба грешка – когато се опитваме да смъкнем божественото на човешка, светска платформа. По този начин забравяме, че Бог е не само иманентен (присъстващ във всички неща), но също и трансцедентален. Ала ако при все това искате да доближите своя живот до божествения живот, препоръката ми е: отдавайте се все повече и повече.

Въпрос: Ако искаме да вземем решение да поправим грешките и поведението си, това също би могло да е привързаност към резултатите. Как можем да разграничим между разрешенията, които ни предлага илюзията, илюзорните решения; и истинските решения, божественото вдъхновение?

Тиртха Махарадж: Има поговорка: от една кофа да скочиш в друга не е решение. Обаче, обикновено разбираме това по-после: о, това е все същата кофа. Но тогава е твърде късно. Все пак, поне сме разбрали, че това не е било същинското решение. Ала истинският въпрос беше как да избегнем тази ситуация: да скачаме от трън на глог. Отговорът е съвсем прост: идете при някой мъдър човек, който ще ви създаде затруднения. Това, разбира се, не е просто шега. Да имате такава дълбока убеденост: ще следвам инструкцията дори напряко на всичките си чувства, на всичко, което знам, на всичките си надежди – това е голяма рядкост. Онези, които са способни да го сторят, не само ще оцелеят – те ще спечелят.



Leave a Reply