Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




В нашите молитви на първо място ние изразяваме своята благодарност и почит към непосредствените си духовни учители, защото по тази линия в живота ни се проявява нещо. Какъвто бащата, такъв и синът. Крушата не пада по-далече от дървото. Ако учителят прелива от раса (духовни чувства), съществува вероятност ученикът също да отглежда раса. След това ние определяме учителите си като вкусващи сладкия нектар на божествената любов. И тук са споменати различни неща. Едното е, че Шрила Прабхупада е прославен заради това, че донася идеите на предаността на запад; и той раздава нектара на „Бхагаватам” и познанието на „Гита”. Обаче последният ред на тази молитва към него гласи, че той винаги е вкусвал нектара от лотосовите нозе на Шри Шри Радха Говинда. Едната причина да го възхваляваме е, че е донесъл знанието в западния свят. Другата причина е, че е донесъл нектара на „Бхагаватам” на запад, ала истинската причина да го славим е, че е вкусвал нектара на Божествената Двойка.

В какво се състои истинското качество, в какво се състои – така да се каже – истинското духовно съревнование на преданоотдадените от висша класа? Съревнованието трябва да е за това – кой може да се гмурне по-надълбоко в божествената връзка. От знанието достигаме до нектара. От идеите стигаме до чувствата. А чувствата не може да се обсъждат. Вие не можете да корите моите чувства, не можете да ги поставяте под въпрос – това са чувства, нали? Може би вие имате различни чувства. Нямам нищо против, това си е ваша работа. Но моите чувства са такива. За таттва, за философията може да се спори, защото аз имам един аргумент, вие имате друг, бихме могли да ги обсъдим. Обаче стигнем ли в крайна сметка до нивото на божествените чувства, там не може да става въпрос за обсъждане. Не може да се спори за чувства. Може да има само обмяна. Ако сърцето ви е изпълнено с божествени чувства, можете да ги споделите с другите – това е единствената възможност. Това е признакът на един ачария: сърцето му е толкова препълнено, че той жадува да раздава. И какво представлява животът на един истински преданоотдаден? Тази божествена същина.

Наскоро имаше една дискусия, почти като дебат. Така че вероятно не са били засегнати пряко и напълно божествените чувства. Този дебат беше относно пола на Бога, на Върховния. Понеже на мен някак ми се изплъзна „Той”, а това се оказа оскърбително за някои, които възразиха: “Защо вечно Той? Защо не Тя?” Разбира се, въпросът беше повдигнат от дами. Горките девойки, горките гопи. Знаете, в различните религии са свикнали с мъжки Бог. Ала ето най-сетне такава религия, в която разбирате, че Бог е също и жена. Обаче нашите приятелки все още не бяха проумели тази тайна. И така, аз се стремях да защитя позицията на нашия скъп Бог Говинда – нека да си бъде „Той”, нека си бъде мъж. Бива ли? Тогава те излязоха с друга идея – тогава нека да бъде „То”, без пол, нека бъде „То”. А аз казах: „Не! Това е невъзможно!” Личност без характеристики – невъзможно. Той не е теория. Той не е таттва. Бог е жив.

Върховният е мъж и жена едновременно. Ако подходим теоретично, би било доста трудно да обясним тези неща, но когато видим картина, изобразяваща срещата на Радха и Кришна, мисля, че е по-лесно да се разбере. Един прекрасен Бог и една дори още по-пленителна Дама, Богиня. И ако искаме да го кажем по-кратко, Радха-Говинда, Говинда-Радха, Го Ра, бихме могли да посочим само една личност – Гоуранга. Хората искат да съкращават всичко, нали? Затова да пеят или да изрекат Говинда-Радха за тях е прекалено дълго. Как да направим Говинда-Радха по-късо, коя е по-кратката версия – Гоура, Гоура, Гоура. Така че ако повтаряте Гоура, Гоура, Гоура, вие всъщност мантрувате Говинда-Радхе.

Бхакти като религиозен процес обрисува един доста обстоен и детайлен образ на Бога. Защото най-напред трябва да разберем, че съществува мъжки аспект на Бога като съзидателна, доминираща сила, а има и друга част, друго лице – красивият, хармоничен и любящ женски аспект, който е доминиран от Бога. Ако го изкажем теоретично, звучи много сухо, но щом чуем за забавленията на Радха и Говинда, става много сладостно.

И така, ние обожаваме божествената същина в тези два аспекта, като съзидателната сила на Бог и като красивата, любяща сила на Богинята. И те никога не са отделно – единият не е завършен без другия. Именно такова единство търсим ние. Това е бхакти. Бхакти е процесът, който сътворява в сърцата ви мястото на Тяхната среща, за да може рандевуто да се състои необезпокоявано. Божествената красота и божествената любов се срещат в човешките сърца. Това е най-висшата дефиниция за религия. И вие чувствате, че то е отвъд всякакви формални граници, то е отвъд каквито и да било бройки или групировки. Именно затова обожаваме нашите учители – защото са ни донесли тази концепция. А тази концепция дава плод във Вриндавана.

Ние създадохме своята нова вселена и започнахме да я населяваме. Сега в нея има още повече живи същества, понеже намерихме своите учители. Намерихме също така и своите братя и сестри. Заедно с тях можем да се присъединим към служенето, към екстатичното божествено служене. То е съсредоточено в ашрамския живот, затова е не просто добро, но е екстатично. Тъй като тук ние нямаме никаква друга работа, освен да служим на нашите Богове.

 



Leave a Reply