Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2018 сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

Въпрос на Шяма Туласи: Бихте ли направили ясно разграничение между двете отношения: едното е когато човек служи за доброто на тези, на които служи, а другото е когато някоя майка се грижи за децата си, но по такъв начин, че не им дава да свършат нищо. Едното е за тях, а другото – вместо тях.

Свами Тиртха: Когато прекалява с грижите?

Шяма Туласи: Прекалена грижовност, да.

Свами Тиртха: Съвсем просто е. Ако ви водят инстинктите, тогава правите това. Ако ви води мъдростта, правите другото – което е за тяхно добро. И понякога то е жестоко. Ако се вгледаме в примерите от природата, да речем в животинското царство, ще видим различни типове родителска обич и грижовност. За известен период кучката приема малките си кученца, но когато започнат да я хапят прекалено много, тя ги изритва. Ще кажете: жестоко е. Но това ще ги направи по-силни, способни да стоят на собствените си крака и сами да си намират храна – а не само да смучат кръвта и млякото на майка си. Мисля, че прекалената грижовност е много инстинктивна – това е когато искаш да доминираш. И то е най-добрият начин да разглезиш. Ако прекалено обгрижвате децата си, това е най-добрият начин да ги разглезите. Те винаги ще са зависими от вас по един неправилен начин. Но ако сте мъдри, не само ще им давате свобода, но и ще ги изритвате понякога.

Коментар: С любов.

Свами Тиртха: Да, за тяхно добро – за да ги направите по-силни, да ги накарате да се изправят пред някои истини в живота. Затова се казва: „За теб и заедно с теб съм готов на всичко; но вместо теб не съм готов да правя нищо.”

Въпрос на Чакори: А възможно ли е да прекалим с грижата, да прекалим със служенето към Кришна?

Свами Тиртха: Да прекалим със служенето към Кришна? „Днес премантрувах, прекалих с джапата.“ Възможно е. Трябва да сме внимателни да не сме досадни слуги на Бога. Трябва да си знаете границите. Да знаете кога присъствието ви е прието и кога е бреме. Макар най-много да заслужавате спасение, все пак понякога давайте отдих на Кришна.

Това ще разберем от по-нататъшните обяснения на Рупа Госвами, защото има различни степени преданоотдадени – не само в служенето, но и в останалите раси. И всеки трябва да действа в съответствие с тази градация, според собствената си позиция, и не повече – да не прекалява с грижите, да не се изхвърля. Понеже това е система, структура, и всеки трябва да изпълнява своята задача, своите задължения. Инак настава бъркотия. Защото ако например онези предани, които би трябвало да правят гирлянди за Кришна, започнат да прекаляват със служенето си и донесат два тона цветя – добре, Той може да понесе такъв товар, но може би все пак ще Му е малко тежко. Или ако започнат да си разменят служенията и в крайна сметка никой не знае какво да върши – тогава става бедствие. Разбира се, духовният живот винаги тече, винаги се усъвършенства и има малки… не бих казал кривини, но промени; има действия и последствия. Това е нещо живо. При все това, според описанията на Рупа Госвами, тези различни групи служители винаги са под грижите на някои наставници. Това е начинът да се осигури хармония и единство между различните служения.

(следва продължение)