Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 06.01.2017 вечер, София)

Хората забравят сложните теологични структури. Но ако успеем да доловим нещичко от духа, ако имаме досег с капчица от настроението на предаността, ще го запомним завинаги. Например вкусът: имаше един празник през октомври 1984 г. Един от моите духовни братя беше направил халва с такъв нектарен вкус, че още го усещам на устните си! Толкова години са минали – всъщност това се е случило в миналото хилядолетие; можем да кажем, че това е хилядогодишна история – ала при все това още помня вкуса. Какво е било на лекциите – не помня! Затова ни е нужен този вкус.

Разговаряхме защо Бог се спуска в този свят. И разбрахме, че има официални причини, а има и по-лични причини; да поправи грешките в религиозните практики, да защити вярващите или да изпълни желанията на великите мъдреци.

„Нарада Муни бил друга причина за идването на Кришна. Веднъж, докато пътешествал, Нарада видял двамата синове на Кувера, Налакувера и Манигрива, да си играят с множество райски девойки апсари. Девойките били голи като дървета и камъни, пиели вино и съвсем били изгубили срама. Но щом видели Нарада да идва по пътя, те се засрамили. Покрили се с дрехите си и с допрени длани започнали да му отдават молитви отдалеч. Двамата мъже, обаче, напълно подлудени и пияни от виното, започнали да обиждат и девойките, и Нарада. Те извикали: „Защо този старец се домъкна тука и развали всичко?”[1]

И така, какво се случва? Момент на наслада. Млади мъже и млади жени се срещат и се опитват да се наслаждават на живота. Само че тогава идва Нарада. Кой е Нарада? Нарада е много интересна личност в нашата традиция. Той пътува на воля навсякъде. Син е на Брахма, Твореца, и също така е апостолът на бхакти. Само щом се появи някъде, случките започват да се разгръщат. Той сякаш катализира нещата да се случват. Понякога подхвърля по някой съвет тук, по някоя новина там – и внезапно следва голяма експлозия в историята.

„Нарада бил много милостив и си помислил: „Това са синовете на моя приятел Кувера.” Кувера е ковчежникът на полубоговете – доста влиятелна особа. А ако имаш влиятелна особа за баща, може би ще се опитваш да се наслаждаваш на живота и удобствата, които това предоставя. „Кувера бил приятел на Нарада, Шанкара Шива също му бил приятел. Нарада бил тръгнал да навести Кувера и когато видял синовете му толкова пропаднали, си помислил: „Трябва да ги накажа, за да се поправят.” Затова той прокълнал синовете: „Да се превърнете в дървета! Понеже се държите като дървета, ще станете дървета!” Тогава младежите веднага се усетили: „О! Ще бъдем дървета в следващия си живот!” Проснали се в лотосовите нозе на Нарада, а той им казал: „Думите ми ще се сбъднат. Каквото съм казал е неотменимо. Ще станете дървета, обаче в Гокула, където ще се роди Кришна и ще извърши множество сладостни забавления. Той ще ви докосне и вие ще бъдете освободени. И не само това, ами ще постигнете бхакти и ще станете Негови трансцендентални спътници завинаги!” Така че Кришна е дошъл и за да сбъдне това проклятие и благословия на Нарада.”

Всички знаем историята – те станали дървета-близнаци във Вриндавана. Когато след Своята дамодар-лила Кришна избягал от дома, Той помогнал да бъдат освободени тези две дървета. А когато дърветата паднали, от тях излезли двама сияйни младежи. Проклятието им било изтекло. Това също е нещо много поучително: ако получиш проклятие от светец, то може да се превърне в благословия. Често се случва да си мислим: „Получих благословия!”, а тя да се окаже проклятие. Това е свят на илюзията. Надяваме се на нещо много добро, а получаваме нещо разочароващо. Докато духовният свят функционира на различни принципи – получаваш нещо горчиво, ала то се превръща в сладко. И там не важи обратното – ако получиш нещо сладко, то никога не става банално.

Имах приятел, който веднъж ми каза: „Нектарът на святото име загорча на устните ми!” Бях толкова поразен да чуя това, че следващия път когато срещнах един добър приятел на Гурудев, който бе духовен авторитет за мен, смирено го попитах: „Може ли да задам един въпрос?” Той каза: „Да, питай!” Тогава му разказах историята; той ме погледна много сериозно и каза: „Щом е загорчало, това не е било святото име.”

(следва продължение)

[1] От книгата на Бхактиведанта Нараяна Махарадж