Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2017 сутрин, София)

Изучавахме неутралните взаимоотношения. И тъй като понякога сме усещали неутрално отношение на човешко ниво, разбираме, че това е нещо убийствено, много болезнено. Но ако съумеем да го приложим в позитивен смисъл, то донася един вид устойчивост на съзнанието, слага край на вътрешната борба и е стабилно, осъзнато за съществуването на Бога състояние на ума. А в божествените взаимоотношения тази неутралност означава, че не се проявяват кой знае какви действия, но е много устойчиво състояние на ума.

Но ако искаме да продължим с анализа, трябва да добавим още нещо към това устойчиво състояние на ума. И първата стъпка, ако разширим тази стабилна осъзнатост за Всевишния, е някакво действие. Това действие е служене. Нрави ли ви се този израз? Обикновено не ни се нрави. Искаме да сме в позицията да се наслаждаваме, а не в настроение на служене. Макар че животът ни е основно служене: служим на членовете на семейството си, служим на шефа си, служим на желанията си, служим на кучето си. Животът е служене; понякога се бунтувате срещу това неспирно служене – особено вие, българите, понеже сте големи борци за свобода – но друг път го вършите естествено. За една майка да си мисли: „Ох, колко е болезнено да служа на детето си!” – е просто невъзможно, то не съществува. И бащите с радост правят децата си щастливи; служат им по множество различни начини. Така че има случаи, когато настроението за служене е естествен поток и ние обичаме да го правим, щастливи сме да го правим.

При все това понякога си мислим, че служенето ограничава свободата. Но това е нещо много важно, което трябва да разберем; както е казано в „Гита” 2.64: „Ала онзи, който е свободен от всяка привързаност и отблъскване, и е способен да овладява сетивата си посредством предписаните принципи на свободата, може да добие пълната милост на Бога.” Това означава, че свободата си има правила. И ако следваме правилата на свободата, ще можем да постигнем пълната милост на Всевишния – прасадам. Прасад е не само осветената храна, а е проявената милост на Бога.

И често може да си мислим, че служенето е еднопосочно, ала то не е. Това е взаимна връзка. Служенето е взаимна връзка. Трябва да има някой, който служи, който дава; и трябва да има някой, който приема. Кое е по-важно?

Отговори: Приемането. И двете. Те не могат да съществуват едно без друго.

Свами Тиртха: Веднъж бхактите попитаха: „Как храната става осветена? Как се превръща в прасадам? Аз ли правя ритуала? Донасям чинията, казвам мантрите, поръсвам с вода, звъня с камбанката – това ли е, което превръща нормалната храна в осветена? Моето предлагане, моето служене ли прави от обикновената храна прасадам?” И всъщност можем да отвърнем: не! Тя става прасадам ако е приета. Ако Кришна я приеме – тогава се превръща в прасадам. Дори да извършите какви ли не допълнителни ритуали, ако Той не я е приел – това не е прасадам. Така че, следвайки този принцип, казвам: приемащият е малко по-важната страна.

(следва продължение)