Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 11.05.2019 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Щом сме започнали това пътешествие на живота като сме се родили, едно нещо изглежда сигурно – че пътуването ще има и край. Казва се, че в момента на раждането, годините, които ще живеете и съдбата ви са записани на челото. Още в мига на раждането ви е отсъдено колко ще живеете, както и колко страдания ще изтърпите, а също колко щастие ще пожънете в този живот. Щом всичко е изписано на челото, тогава значи съдбата не зависи от разкрасяващата индустрия. Така че дори да идете в салон за красота, няма да промените съдбата си. Въпреки всичко ние искаме да избягваме проблемите и да добиваме повече щастие. И всички искаме да живеем дълъг живот. Всеки копнее за достатъчно дълъг живот, обаче искате да избегнете старостта. Това не е много разумно. Щом искате дълъг живот, процесът за постигане на такъв дълъг живот се нарича остаряване. Как може да имате едното без другото? Невъзможно е. По-добре да се стремим да сме в приятелски отношения с времето, също както и със старостта.
Както ви казах, в тази епоха за хората са предвидени около 100 години живот. Замисляли ли сте се някога колко години бихте си отпуснали?
Гита Говинда: 108.
Свами Тиртха: Хубаво. Дайте си някакво време и се опитайте да планирате живота си. Трябва да имате план за този живот. Обикновено различните житейски периоди следват един след друг стъпка по стъпка. Първо сте бебе, след това дете, после младеж или девойка, след това ставате пораснал отговорен човек, после възрастен, сетне старец, накрая пак дете. Но във всеки възрастов период трябва да се стремим да се държим адекватно. Когато сте млади, искате да се представите за по-възрастни. Когато сте стари, искате да се представите за по-млади.
Но щом имаме да изживеем 100 години в този живот, нека видим какво трябва да правим през тези възрасти, какво имаме да научим, какво имаме да свършим.
Има един разговор[1] между учител и ученик. Ученикът има въпроси за пространството и времето, за човека, за божественото, за вярата и изкуплението, за различни важни теми. И понеже има задълбочено запитване от страна на ученика, учителят се старае да дава задълбочени отговори. Сега те стигат до дискусията за времето.
Всичко в този живот се променя. При все това някои неща си остават същите. Нашето тяло се променя от бебе в старец, но себеусещането, това вътрешно чувство за собствена идентичност, не се променя. Именно това казва учителят на ученика. „Въпреки че всичко се променя, ти си същият.”
При все това, през тези различни възрасти, които преживяваме, ние трябва да извършваме различни дейности. Ще ви казвам възрастта, а вие казвайте какво трябва да научим и какво трябва да правим на тази възраст.
“И така, в този вечно променлив процес има нещо постоянно. Ти си какъвто си бил и ще останеш същия.” Когато човек е на една годинка, какво следва да научи?
Коментар: Да ходи.
Свами Тиртха: Правилно, да ходи. Когато сте на десет години, започвате да се учите да…?
Отговор: Да четем.
Свами Тиртха: Започвате да се учите да мислите, да развивате съзнанието си. Когато сте на двадесет се учите да..? На двадесет се учите да стоите на собствените си крака, да сте независими. А когато сте на тридесет..?
Отговор: Да сме отговорни.
Свами Тиртха: Да, правилно. Когато сте на тридесет, трябва да застанете лице в лице със себе си. A да създадете семейство – това значи да застанете лице в лице със себе си. Когато сте на четиридесет, какво започвате да учите?
Отговор: Да се развеждаме.
Свами Тиртха: Не, това не е позволено.
Коментар: Да сме полезни за обществото.
Свами Тиртха: Правилно, това е времето, когато трябва да се научим да сме полезни за другите, да служим за доброто на другите. Когато сте на петдесет?
Коментар: Половината време вече е изтекло.
Свами Тиртха: Така е, тогава трябва да се изправим пред един вид отдръпване от външните дейности. А когато сте на шестдесет на какво трябва да се научите?
Отговор: На мъдрост.
Свами Тиртха: Да, на мъдрост. На седемдесет какво трябва да научите?
Отговор: Че никой не ти е длъжен за нищо.
Свами Тиртха: Е, и това е необходимо да се научи. Но тук е казано, че трябва да се научим на дълбока вяра. Когато сме на седемдесет трябва да се научим на дълбока вяра. А какво става, когато сте на осемдесет? Прем Прасад?
Прем Прасад: Да преосмислиш всичко, което ти се е случило през живота.
Свами Тиртха: Правилно. Когато сме на осемдесет, трябва да се научим на абсолютна стабилност. А на деветдесет? На деветдесет трябва да се срещнем със смъртта. И какво остава да научим когато сме стогодишни?
Коментар: Да умрем.
Свами Тиртха: Да, да си отидем с мир и удовлетворение.
Гита Говинда: Ами ако човек не доживее дори до 70?
Свами Тиртха: Лош късмет. Защото се казва: ако не си чист до десетгодишна възраст, ако не си красив до 20, ако не си силен до 30, ако не си решителен до 40, ако не си богат до 50, ако не си мъдър до 60 и ако не си свят до 70, няма да станеш такъв и по-късно.
Виждате ли, разполагаме с относително кратко време, скъпи мои. Затова според възрастта си, стремете се да постигнете най-доброто. Мисля, че е достатъчно да поразсъждаваме върху това, да помислим, да го смелим.

(следва продължение)

1.  В „Хансакунда Упанишад“