Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 06.01.2017 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Свами Тиртха: Каква е разликата между приятел и враг?

Баладев: Мотивацията.

Хаягрива: Приятелят е доброжелател.

Друг: Целта.

Свами Тиртха: Също и поведението. Приятелят се държи по различен начин от врага. Разбира се, всичко, което споменахте, също важи. По това можем да съдим кое какво е и кой кой е.

Много е лесно да си създадеш врагове от приятели. Но е много, много трудно да превърнеш враг в приятел. Затова трябва да отглеждаме и ценим приятелството. И по-добре да опитваме да вървим по по-трудния път. Както се казва в някои източници: „О, мой Господи, ако избавиш добрите, това не е кой знае каква задача за Теб. Но ако спасиш тежките случаи, в това е Твоята слава.” Така че да превръщаме приятелите си във врагове е лесно. Но да поддържаме приятелството и да направим приятел от врага си, от една трудна ситуация – това се доближава до чудо. Затова ако казвате, че разликата между приятел и враг е мотивацията, поведението, тогава каква е мотивацията на един приятел? Той иска да служи на нашето добруване. А врагът обикновено се стреми да създава проблеми.

Приятелското благоразположение към външния свят е описано в „Гита”: „Човек, който действа в преданост, който е чиста душа и е овладял ума и сетивата си, е скъп на всеки и всеки му е скъп. Макар винаги да действа, той никога не се оплита.”[1]

При все това, на тази планета Земя, приятел или враг – това е част от илюзията. Затова от духовна гледна точка не бива всъщност да правим разлика между приятели и врагове. Ако достигнем такова ниво на уравновесено съзнание и имаме подход в приятелско настроение, тогава може и някой да ви счита за враг, но вие няма да считате за враг никого. Това е един начин да се избавите от враговете си.

Веднъж в една църква свещеникът попитал: „Скъпи мои, трябва да сме много любящи, много смирени и да нямаме врагове. Тук сред паството има ли някой без врагове?” Разбира се, никой не смеел да гъкне, когато изведнъж една старица рекла: „Да! Аз нямам врагове!” Свещеникът бил много щастлив: „О, заповядай, ела напред! Бог да те благослови! Колко хубаво! Ти си такава мила и благородна жена! Моля кажи ни тайната, как така нямаш врагове?” „Ами, те всички вече измряха. Аз ги надживях!”

Така че виждате, има различни начини да се отървете от враговете си. Или живеете по-дълго от тях, или се стараете да промените начина си на мислене. Моето предложение е второто.

Тъй или инак, приятел или враг – все е илюзия. Обаче да имаш приятели е по-сладка илюзия. И понеже искаме да гледаме на ситуацията като на отражение на нещо истинско, това приятелско отношение трябва да е духовна практика за нас.

В „Бхагаватам” се казва: „В материалния свят щастието и страданието не са резултат от действията на другите – били те приятели или врагове – нито от нашите собствени действия, но поради невероятното си невежество човек все пак мисли така.”

Заради невежеството си мислим, че зависи от нас или от другите. Ала в „Гита”[2] много добре е описано, че тези, които се мислят за извършители на действието, грешат, тъй като дейността има множество елементи – тя е като набор от различни компоненти. Причината не е само една.

(следва продължение)

[1] „Бхагавад Гита” 5.7

[2] „Бхагавад Гита” 18.13-16