Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 09.05.2018, София)

(продължава от предишния понеделник) 

Въпрос на Харилила: Казахте, че за да преодолеем слабостта на сърцето трябва да практикуваме ентусиазъм; обаче нали именно той липсва, когато изпитваме слабост на сърцето?

Свами Тиртха: Трябва да практикуваме ентусиазъм, за да избегнем слабостта на сърцето, тя да не ни сполита. Но ако въпреки ентусиазма ви тя дойде, разбира се няма как да сте ентусиазирани, тъй като в момента не сте. Тогава се нуждаете от ентусиазирана компания. Ако някой край вас е щастлив в духовния живот, просто уловете тяхното дхоти или сари и те ще ви пренесат на следващото стъпало. Именно затова садху-санга е нещо толкова добро. Дори да имате само един бхакта наоколо, да кажем съпругата или съпруга ви, обичайно не се случва и двамата да сте в мая. Обикновено единият е в мая – тогава другият може да дойде и да му помогне. А пък след това ролите се разменят. Така че трябва да намерим някой, който е в добра форма и после да го следваме.

Харилила: Значи когато вървим по духовния път, приемаме тази идентичност: „Аз съм слуга на моя учител“. Говорили сме преди, че когато практикуваме дадена форма, дори и да не я чувстваме, с времето ще започнем да я изпълваме. В тази връзка, ако сме в състояние пълно с какви ли не недостатъци и искаме да упражняваме позитивните ценности, които ще започнат да ни променят и да изтласкват недостатъците ни, бих искала да чуя нещо практично. Защото през цялата „Гита“, Арджуна се моли за ентусиазъм. Значи очевидно не е толкова лесно да се получи този импулс и тази милост, понеже накрая Кришна казва: „Просто ми се отдай”, обаче в началото не е толкова просто. Така че съвсем практично бих искала да попитам, дори да нямаме ентусиазъм трябва ли все пак да го практикуваме, даже и мъничко фалшиво, за да може наистина да дойде?

Свами Тиртха: Да, да, да, да, съгласен съм. Понякога ние показваме признаците на ентусиазма, но нямаме същината, нямаме качеството на ентусиазма. Има голяма разлика между това да проявяваш признаците и да притежаваш качеството. Обаче как ще постигнем качеството, ако не практикуваме признаците? Така че съм напълно съгласен с теб; първо трябва малко да се попринудим. И ако сме в добра среда, където всички знаят, че това е начална фаза, никой няма да е оскърбен, нито изненадан, а всички ще са благоразположени: „Да, добре, пробвай крилцата си, давай!“ Обаче трябва да достигнем до едно проникновено ниво на ентусиазъм, когато не става въпрос просто за външни признаци, но и за вътрешно качество. Ще отнеме известно време. И обикновено ентусиазмът на себеосъзнатия човек – нямам предвид някой напълно реализиран маха-бхагавата чист предан, а просто един отдаден бхакта – неговият ентусиазъм е малко по-различен от този на начинаещия. Може би той показва по-малко признаци, но притежава повече качество. И когато дойде моментът, той може да разкрие дълбочината на своя ентусиазъм. В началото проявяваме много признаци, обаче като опре ножът до кокала се проваляме в практиката. И много ми хареса твоето тълкувание за „Гита“ – че тя е плач за ентусиазъм.

Харилила: Удивлявам се като я чета, защото Арджуна наистина е изключително извисена душа, и пак не разбира; въпреки че Кришна му казва какво да прави, той пак настоява: „Моля те, кажи ми още, кажи ми още, кажи ми още…”

Свами Тиртха: Това не е въпрос, а запитване. По-добре е да развием качеството, без да е необходимо да показваме кой знае какви признаци.

(следва продължение)