Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 09.05.2018, София)

(продължава от предишния понеделник)

Санатана: Не е въпрос. Искам да споделя нещо от моя живот. Извинете, че отнемам от времето ви. Като спортист, искам да обясня нещо за ентусиазма. Когато започнах тренировки бях шест-седемгодишен. Живеех в малък град, но бяхме една група приятелчета и ходехме в басейна да играем водна топка. За нас това беше игра, много радостно преживяване. След това влизаш в друга възраст, когато започват състезанията. Пак си с детинско отношение, понеже това са твоите приятели, твоят отбор, и си започнал да се състезаваш заедно с другите. Когато станеш младеж, отново започва друго ниво. Тогава искаш да спечелиш шампионата. Аз съм тренирал много, много години и все още тренирам. Като се събуждах си миех лицето в басейна. По четири, по пет, по шест часа тренировки на ден. Тогава играта вече не е игра, а започва да става работа. Нашата цел – не само личната, но на отбора и на треньора – е да станем шампиони. Това е отговорност към треньора, към отбора, дори към града. А когато влезеш в националния отбор, отговорността ти вече е към страната. Така че, за да станеш шампион, трябва да превърнеш тази детска игра в здрава работа, в цел.

Това е едно споделяне относно ентусиазма. Другото нещо е моят живот като бхакта. В началото ме поканиха на един планински преход. Беше изумително за мен. Това осъзнаване ме споходи ей сега, след лекцията. Ако искаме да видим планината, трябва да стигнем до някой връх. Но за да стигнем върха, първо се катерим, след това слизаме надолу, после се качваме на по-висок връх, после пак слизаме, след това изкачваме още по-висок връх, след това пак надолу, сетне на друг връх… И ако можем да достигнем слънцето, стигаме го! Това е като живота ни – не само духовният, но и нормалният ни живот е такъв. Трябва да знаем, че след малкия връх може да има нанадолнище, но после отново ще има по-висок връх. И не бива да се боим от тия нанадолнища. Докато вървиш нагоре не можеш да се подхлъзнеш, само се спъваш. Обаче докато слизаш се подхлъзваш – то става от само себе си. Няма нищо страшно в тези моменти. Трябва да имаме такъв спортен ентусиазъм.

Свами Тиртха: Да, да, да! И ти си голям късметлия, защото има и други играчи на водна топка тук. Виждате ли, това е истинска мисия – можеш да намериш всичко.

Наистина съм ви благодарен за това споделяне относно слабостта на сърцето. Защото мисля, че всички чувстваме искреността на този миг. А разговаряйки за тези осъзнавания и за тези малки трудности, с които се налага да се сблъскваме по пътя си, мисля, че много си помагаме един на друг, полезно е за всички нас. Защото не забравяйте: всички светци, които са преминали през тези фази, ви очакват. Те ни очакват. А в края на пътя стои състрадателният Бог и чака да ви прегърне.