Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)

Въпрос на Ямуна: Защо душата, преминавайки през преражданията, забравя предишните случки? Не са ли ни нужни те, за да направим връзката и да добием цялостна представа? Не е ли по-полезно за нас да помним, отколкото да забравяме? Кришна казва в „Гита”: „Аз съм забравата.”[1] Защо тази забрава идва при нас не чрез мая, а чрез Кришна?

Свами Тиртха: В добрия случай идва чрез Кришна; в общия случай идва чрез мая.

Ямуна: Да задам въпроса така: когато тялото умре и душата се прероди в друго тяло, забравата от Кришна ли идва или от мая? И защо е необходимо за душата да забравя предишната си опитност? Не е ли нужно вместо това да направи връзката и да престане да се бунтува: „Аз съм жертва. Не заслужавам това.”

Свами Тиртха: Последната част ми хареса. И така, в обичайния случай забравата идва от мая, илюзията, но в специални случаи тя идва от Кришна. Точно както и помненето също идва от Кришна. И двете играят голяма роля за нас. Защото забравата покрива не само предишните ни заслуги и постижения, но също и нашите грешки, големите ни недостатъци и провали. Много хора си мислят: „О, колко би било хубаво да си спомням предишните си животи. Защото в този живот страдам толкова много, че определено бих искал да имам информация за предишните си животи.” Но скъпи мои братя и сестри, щом страдате днес, каква е била предишната ви история? Същата! Тогава защо толкова много искате да я помните? По-добре да остане покрита. Не е случайно, че нещо забравяте, а нещо помните. Особено при искрения практикуващ, това също е под божествено водачество. Затова не си врете носа в супата на миналото си. Казват, че Бог Буда си спомнял хиляда предишни живота. Но той е бил достатъчно силен да понесе товара на хиляда живота. А ние сме толкова слаби, че не издържаме бремето и на един – настоящия си живот. И на това отгоре искаме да знаем и другите си животи? Не ви ли е достатъчен този? Защо искате да знаете предишните, че и предстоящите? Един от елементите на шаранагати (отдадеността) е да приемаме Кришна за наш поддръжник и закрилник. Ако Той иска да ни защити като ни кара да си спомняме нещо, трябва да приемем това. Ако иска да ни защити като ни кара да забравим нещо, трябва да приемем и това. То е за наше добро.

Иначе ако постоянно знаем нещо, то може да ни омръзне. А се казва, че Кришна харесва новите гопи. Такъв Му е нравът. Понякога е добре да забравиш нещо. Защото тогава то ти се струва ново. Постоянно и напълно да съзнаваш и помниш – това е тежко бреме. Понякога дори се молим да забравим. „Моля те, Господи, помогни ми да забравя грешките си! Помогни ми да забравя за сенките на другите,” защото това не е истинското нещо. Истинското нещо е съществено, то не е сянка. Светлината винаги е пред нас, а сянката винаги е зад гърба ни. Такъв трябва да подходът ни и не бива да се тревожим. Дори и да искате да помните, с възрастта Кришна ще ви осигури забрава. 

Ямуна: Това е притеснително. 

Свами Тиртха: Не, сладостно е. Защото какво ще си спомняме в края? Не кой знае колко много, тъй като философията е твърде сложна. „Преди години можех да виждам, ала вече не. Не съм чел „Гита” вече от двайсет години. Чул съм толкова много учения, но не мога да си спомня нищо. Само че едно нещо си спомням… как беше? Харе Кришна! Да!Това го помня.”

Така че не бива твърде много да се гордеем със своето знание и разбиране, защото Кришна с лекота ще ги отнеме. Бхактивинод Тхакур казва: „Когато бях млад, събирах знание! И си мислех, че това е пътят; ала сега в старостта виждам, че знанието ме е превърнало в глупак. Вече съм толкова стар, толкова неспособен да се наслаждавам на живота. И уви – аз забравих да те обожавам, мой Господи!”[2] Това е нещо същностно, то е, което не бива да забравяме. Не е никак сложно – Той съществува, не Го забравяйте!

И така, помненето, знанието и забравата също идват от божествен източник. И трябва да сме сигурни, че каквото ни е необходимо за наше благо, за да намерим нишката обратно към дома – то ще ни бъде дадено. Някои може да стигнат дотам чрез знание; други може да стигнат чрез забрава. Така че това е един вид специален дълг, ако помним предишните си животи. И всъщност ако анализираме настоящата ситуация, би трябвало да можем да разберем миналото, а също и бъдещето. Защото настоящето е бъдещето на миналото и миналото на бъдещето.

Но не бива никога да забравяме, че сме души от духа, че споделяме божествените качества. Бог е вечен, ние също сме вечни. Бог е сияен, ние също сме мъничко сияйни, отразяваме нещичко. Защото ако забравим това, тогава компрометираме Божията слава, така да се каже.

Така че в един смисъл вие всички сте велики! Не искам да ви лаская, но сте велики! Вие сте част от божествения план. Не само защото сте се посветили, но онтологично, по самата си природа, всички сте част от божествения план. И колкото повече осъзнаваме това, толкова по-близо сме. Защото съществува достойнството на душата. Не е просто ужасът на тялото. Съществува радостта на душата. Нея не бива да забравяме.

[1] „Бхагавад Гита” 15.15

[2] От песента на Бхактивинод Тхакур „Видяра виласе”