Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 06.01.2018 сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

Въпрос: Имам въпрос относно очакванията към децата. Понеже в материалистичната култура ние казваме „плът от плътта ми, кръв от кръвта ми“. Понякога особено материалистично настроените хора вярват, че продължават да живеят чрез децата си. И ако самите те не са постигнали нещо, децата им ще могат да го осъществят. Например, майка ми искаше да свиря на цигулка, понеже тя не беше успяла да стане музикант и аз известно време свирих на цигулка, сега въобще не мога да свиря, защото никога не съм искал да свиря, единствено майка ми го искаше. Въпросът ми е: дали очакванията, които родителите проектират върху децата си, имат общо с истинската любов или само с несбъднатите им амбиции?

Свами Тиртха: Аз имам друг въпрос: заради мен би ли посвирил на цигулка за Кришна?

Отговор: Никога не съм пробвал. Да, Махарадж.

Свами Тиртха: Аз вярвам в очакванията. Защото ако например Гурудев или моите старши братя не очакваха от мен да участвам, да правя нещо, да се уча, да практикувам, да служа, аз нямаше да го правя. Затова смятам, че добрите очаквания са много, много полезни. Те могат много да помогнат. Или пък сутрин и вечер вие очаквате да давам лекции, нали? Може би това е полезно. Така че според мен очакванията са нещо хубаво, само че трябва да имаме правилни очаквания – и спрямо себе си, и спрямо обкръжението си. В нашата традиция има един много хубав пример за бащини очаквания към сина. Става въпрос за бащата на Шрила Прабхупада, който имал две основни очаквания към своя син. Какво било първото? Той да свири не на цигулка, а на мриданга. Да стане съвършен свирец на мриданга. А какво било второто?

Парамананда: Да стане голям предан на Радхарани.

Свами Тиртха: Правилно. Така че трябва да имаме верните очаквания. Тогава синовете ще дораснат до тях. Ако съзнанието ни се опира на духовността, ще имаме добри очаквания. Чистотата е ключът. Ако имаме чисто съзнание, нима бихме могли да имаме лоши желания или вредящи взаимоотношения? Не, невъзможно.

Аз вярвам в очакванията; обаче определено много пъти ние проектираме неосъществените си желания върху своите деца. Аз също съм такъв. Не можах да стана добър бхакта, но очаквам всички вие да станете добри бхакти. Това, което не съм успял да осъществя, вие ще го постигнете. Позволявате ли ми да имам това очакване?