Archives

Calendar

June 2022
M T W T F S S
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




wheat

Джагадананда Пандита остана известно време в дома на Шивананда Сена и двамата приготвиха около 15 кг. ароматно сандалово масло. Напълниха с него голяма глинена делва и Джагадананда Пандита с голямо внимание я пренесе до Нилачала, Джаганнатха Пури.[1]

Сандаловото масло е много скъпа субстанция. Много дълго време се чака маслото, или ароматът, да се образуват в дървото. Да речем, чака се двадесет години, за да се долови леко ухание в дървото. Да се приготвят 15 кг. от това масло е цяло състояние, толкова е скъпоценно. Истинското сандалово масло гони цената на златото, или дори я надвишава. Представете си да носите 15 кг. злато в божествено служене. Отговорна задача е, но си има и добра причина. И ще разберем каква.

Това масло бе поверено под грижите на Говинда[2] и Джагадананда го помоли:Моля те, масажирай с това масло тялото на Бога.” Тогава Говинда каза на Шри Чайтаня Махапрабху:Джагадананда Пандит е донесъл благоуханно сандалово масло. Желанието му е да нанасяш по мъничко от него на главата си, за да понижиш кръвното си налягане, вдигнало се вследствие на дошите кафа и вата.

Чух, че Аюрведа е много популярна, а пък много хора имат проблеми с кръвното налягане – ето лекарство: донесете 15 кг сандалово масло от Индия и нанасяйте по малко на челата им всеки ден.

„Той е приготвил голяма делва от него в Бенгал и много грижливо я е донесъл тук.” Богът отвърна:На един санняси не му трябва масло, още повече пък ароматно като това. Махни го веднага.”[3]

Пояснение от Шрила Прабхупада: “Рагхунандан Бхаттачария, който представя предписаните принципи на смарта брахманите, казва: ”Онзи, който нанася масло по тялото си докато съблюдава обет по време на ритуал, докато се къпе сутрин, докато извършва церемонията шраддха или на деня на двадаши, все едно облива тялото си с вино. Затова маслото трябва да бъде отхвърлено”.

За вас да облеете тялото си с вино не означава нищо, може да си речете: “О, това е хубаво, винена баня”. Но за един традиционен индийски брахмана виното, и въобще алкохолът, е нещо изключително противно и отблъскващо. По тази причина това е сравнено с тази отвратителна практика. По-нататък същият този Рагхунандан Бхаттачария казва: “Пречистеното масло, синапеното масло, маслото от цветя или превареното масло могат да се използват само от грихастхи, или семейни”.

След това Махапрабху каза: “Занеси това масло в храма на Джаганнатха, където може да бъде изгорено в кандилата.”

Да изгори това скъпо колкото злато масло в храма – това показва отречеността на Махапрабху и Неговата непривързаност. Той казал: Така трудът, който Джагадананда е вложил, за да приготви маслото, ще бъде оползотворен по съвършен начин.Щом Говинда предаде на Джагадананда Пандит тази вест, Джагадананда замълча, без да пророни и дума. Когато изминаха десетина дни, Говинда пак каза на Махапрабху: Джагадананда Пандита много би искал Твоя Светлост да приемеш това масло.” Когато Богът чу това, Той гневно отвърна:А защо не наемем и масажист да Ме разтрива? Нима съм приел санняс заради подобни удоволствия? Ако приема маслото, това ще бъде краят Ми, а всички вие ще се смеете. Ако някой минувач на улицата долови уханието на масло да се носи от главата Ми, той ще Ме помисли за дари-санняси, тантричен санняси, който се занимава с жени.Чувайки тези слова на Шри Чайтаня Махапрабху, Говинда замълча.”

Този пример показва, че орденът на отречението не е за сетивно наслаждение, не е за удобства. Той е за осъзнаване на Върховния. Макар че в нашата школа, в нашата традиция санняс не е основно за практикуване на отречение, а на посветеност. И защо не бива да приемате твърде много удобства ако сте санняси? Защото трябва да зависите от Божията милост. Да разчитате на помощта на другите не е пряка зависимост от Божията милост. Разбира се, кой ще вдъхнови другите да ви помагат като санняси? Отново Бог Кришна.

Орденът санняс има четири стъпала, четири нива. Едното е кутичака. Какво е кутир? Колиба. Така че кутичака има само кутир, само една колиба. Този тип отреченик живее малко извън селото, прислонява се в мъничка колиба и приема храна от бившето си семейство. Следващият е бахудака – много помощници. Това означава, че мнозина са оценили неговата отреченост и идват да му помагат. Не само предишното му семейство му носи храна, но и много други идват. Третият е паривраджекачария или хамса. Това значи скитащ отшелник, скитащ проповедник. Той не остава на едно място, няма си ни колиба, ни къща. При все това се чувства у дома навсякъде по света. Такъв е начинът на живот на отречениците. И накрая, четвъртото ниво е парамахамса възвишен като лебед, такъв, който е достигнал най-висока степен на духовна реализация и не зависи от нищо, освен от божественото провидение.

Всички останали ордени имат тези четири категории. Искате ли да чуете четирите категории на грихастха-ашрама? Да? Сигурни ли сте? Добре, измивам си ръцете. И така, единият е варта-вритти той обработва земята, отглежда животни или е зает с търговия и в продължение на сто години – това означава цял живот – извършва отречения. Значи, такъв човек има определен доход и го използва за жертвоприношения. Вторият е шалина-вритти – Самият той прави жертви, но не извършва жертви от името на други. Следва някакви учения, обаче самият той не обучава, А какво да кажем за даренията? Дава дарения, но не получава. И прави това през целия си живот. Третият е яявара – извършва жертвоприношения и от свое име, и от името на другите, обучава се и преподава, приема и раздава дарения и прави това в продължение на сто години. И четвъртият е гхорасамнясика – който извършва обожание с пречистена кладенчова вода и се прехранва като ден след ден събира паднали житни класове, извършвайки тази жертва в продължение на сто години. И така, какъв е първият? Първият е редови семеен – с нормален ангажимент, нормална професия. Вторият е обикновен човек, който се грижи за семейството си, третият е скитник и накрая четвъртият е радикален отреченик.

Представете си себе си в рамките на тези принципи. Скъпи мои братя, днес се връщате вечерта у дома и казвате на жена си: “Ето няколко житни класа, които събрах на пазара! Това е приносът ми за семейството ни за днес.” И скъпи матаджи, ако съпругът ви си дойде у дома и ви подаде класовете, които е събрал този ден, не се гневете, нито се изненадвайте. Радвайте се! Ако съпругът ви е толкова отречен, вие трябва да следвате същия пример. Защото грихастха-ашрам означава, че работите заедно и всеки цени приноса на другия, колкото и малък или незначителен да е. Така че не само главата на семейството има задължението да събере достатъчно житни класове, но и съпругата има задължението да е удовлетворена. Кое е по-трудно – да събираш или да си доволен? Мисля, че и двете са много добри духовни практики. Но от всичко това виждаме, че навремето хората са се стремели да не преусложняват живота си.

Разбира се, брахмачарите и ванапрастхите също имат по четири подразделения, но сега няма да навлизаме в подробности. Все пак можем да заключим, че орденът санняс не е за житейски удобства. Орденът грихастха е за удобства, в степента в която са способни да съберат житни класове на пазара.

От това можем да разберем, че трябва да прилагаме идеала. Не да следваме практиката отпреди стотици години, а да прилагаме принципа в собствените си условия.

 

[1] „Чайтаня Чаритамрита”, Антя Лила, 12, 102-103

[2] Личният слуга на Махапрабху

[3] „Чайтаня Чаритамрита”, Антя Лила, 12, 104-108



Leave a Reply