Calendar

July 2019
M T W T F S S
« Jun    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




on the battlefield

Въпрос на Бхагават Прасад: Не разбирам онази част от ахимса, която изисква човек да се откаже от месото като храна; ами млечните продукти, яйцата, вълната и кожата? Млечната промишленост, например, също причинява много страдание – може би не толкова интензивно като клането на животни, но с по-голяма продължителност във времето.

Свами Тиртха: Да, ахимса е важен въпрос. Колкото повече избягваме да навреждаме, толкова по-добре. Директното убиване на други живи същества и изяждането на плътта им обикновено не е необходимо за поддържането на тялото в здравословно състояние. Може би ескимосите са изключение, понеже за тях има само риба. Месото внася лоша информация в комплекса тяло-ум, затова е по-добре да се избягва. Но за да носиш вълнен пуловер не е нужно да убиваш овците, а само да острижеш вълната им – от което те се чувстват облекчени и им пораства нова вълна. Някои йоги се хранят само с плодове и мляко, тъй като това са истинските супер-храни. Но ако можете поне месото да изключите от диетата си, това също ще ви помогне да постигнете повече вътрешен покой и духовна извисеност.

Бхагават Прасад: Все още се боря с концепцията за ахимса. За мен това не е просто теоретичен въпрос. Всяко усилие е един вид насилие над самия себе си. А всяко действие – поне потенциално – е акт на насилие спрямо останалите. Но и бездействието често може да бъде грях. Стриктното следване на ахимса може да ни доведе до абсурд – в коментара си към стих 2.29 от „Бхагавад Гита”, Свами Прабхупад казва, че и микробите имат души. Всеки път когато си мия ръцете избивам хиляди микроби – това насилие ли е? Четох в една веган група във Фейсбук как една майка обмисляше възможността да не лекува глистите на детето си, защото са живи същества.

Свами Тиртха: Мисля, че не можем да спазваме пълна и съвършена ахимса. Ако пътувате с кола, колко мухи и комари изгиват на предното стъкло? Не можем да избегнем това, но можем да изберем дали да пътуваме към храма или към кръчмата. Има разлика. Така че ахимса е като базов принцип, тя не е точно дхармата на воин като Арджуна; но ние можем да практикуваме голяма част от ахимса. И не става дума само за въздържане от насилствени действия, но в по-пълна форма – за подпомагането на духовния напредък на всички. Самозащитата също е изключение от ахимса.

Основният въпрос тук е да изключим една голяма част от насилието от ежедневието си, и това е вегетарианският начин на живот. Ако изключим убиването на висши животни с едничката цел да поддържаме тялото си, постигнали сме голям резултат.

Разбира се, трябва да избягваме глупаво поведение като отказа да се лекува детето. В градината също махате плевелите, за да растат цветята по-добре. Това е здрав разум. Но само ахимса не е достатъчна, дори тя не е свободна от карма. Затова се препоръчва да правим жертви: да предлагаме храната си, да посвещаваме дейностите си – това е начинът да осветим живота си и да компенсираме неизбежните грешки.

Бхагават Прасад: В коментара си към „Бхагавад Гита” 2.13 Свами Прабхупад пише, че Арджуна трябва да е радостен, задето враговете, които убива, ще получат млади и силни тела вместо техните престарели. Подобен начин на мислене би оправдал евтаназията. В коментара си към БГ 2.21 той пише, че осъждането на един убиец на смърт не е насилие, а всъщност е акт на милост, тъй като го избавя от греха му. Подобен начин на мислене би оправдал мерзостите на Светата Инквизиция – те също са вярвали, че пречистват душите на своите жертви. Също в коментара към БГ 2.21: насилието, извършено в битка за Кришна не е насилие, понеже душата не може да бъде убита. Всяка „свещена” война може да бъде оправдана по такъв начин, включително джихада, на който сме свидетели днес. В коментара към БГ 2.27 пише, че войните и ненужното избиване на хора и животни не се одобряват, а в следващото изречение пише, че насилието и войната са неизбежни за поддържането на реда и законността в човешкото общество. Очевидно необходимостта от насилие е въпрос на субективна преценка. Как човек да разбере дали взима вярното решение? Коментарът към БГ 2.30 гласи, че необходимостта от насилие трябва да се определя от Бога. Но всеки луд може да си вярва, че изпълнява делата на Бога и да върши варварщини. Как човек може да разбере, че това наистина е Божията воля, а не просто гласът в главата му?

Свами Тиртха: Разбира се, винаги има вероятност луди хора да използват Бог, религията и доверието за свои цели – при това, понякога жестоки и насилствени цели. Но вие трябва да избягвате това. Проблемът като цяло е, че често изкривяваме философията в подкрепа на собствените си интереси. Това трябва да се избягва. Вътрешната съвест винаги присъства, и ако тя подкрепя онова, което сте научили от духовните си наставници, тогава това е най-добрият избор.

 

 

 



Leave a Reply