Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2020 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Гота Говинда: Може ли да попитам от името на друг? Как би коментирал Свами недвойствеността от гледната точка на бхакти?
Свами Тиртха: Какво е недвойственост? Уви, трябва да попитам и какво е бхакти? Мога да цитирам дефиниция за бхакти – да се отнасяш към всичко с обич. Съгласни ли сте? В такъв смисъл какво е недвойственост? Тя е този фокус – когато черното и бялото се сливат, когато противоположностите се срещат, когато нулевата точка на измеренията разцъфва. В крайна сметка мога да кажа, че недвойствеността идва от двойственост. Защото как го казвате? „Не-двойствено“. Тоест, идва от „двойствено“. Същото е и на санскрит: а-двайта. Тоест, не можете да назовете това единство. Можете да кажете само, че то е „не две“. Което означава, че „две“ е първо, а отрицанието на две е второ. Разбирате ли? Това е доказателството, че двойствеността е първа. Досущ както „атеист“. А-теист, не- вярващ. То не е само за себе си, а единствено като отрицание на вярващ. Позитивното, утвърдителното становище съществува първо, а едва сетне се опитваме да го обмисляме и поставяме под въпрос. Но първо е позитивното утвърждение.
Любимото ми в тази връзка е аджапа-джапа. Знаете ли го? Немантрувано мантруване. Разсъждавам върху това от двадесет години. На човек, който харесва аджапа- джапа, следващия път бих предложил незакусваща закуска. Ако е удовлетворен, тогава бих обсъждал с него аджапа-джапа. Но ако не е доволен и иска да си споделим чинията, тогава смирено бих го помолил да изостави тази концепция за аджапа-джапа, немантрувано мантруване.
Разбира се, сега малко се шегувам. Защото теоретично това са много дълбоки концепции. Но в крайна сметка можете да изведете въпроса: кое е първо – нулата или единицата? Материалната математика ще рече, че нулата е първа. Духовната математика ще каже, че единицата е първа, че позитивното утвърждение е първо – а не вакуумът.
Така че а-двайта, не-двойственото, е срещата на Красотата и Любовта – това е нашата недвойственост. Ако говорите за себе си – това е когато сте толкова любящо съединени с Бога, с Божествената Двойка, че в тази неделима връзка на обич сте винаги заедно, неразделни. Точно като истинския ученик. В „Шримад Бхагаватам“[1] е казано: „Как бих могъл въобще някога да изоставя служенето към него?!” – служенето към духовния учител. Те са неразделни, нали? Добрият ученик и добрият учител са едно. При все това те запазват своята индивидуалност, своята идентичност.
Освен това сме научили от дневника на секретаря на Махапрабху, че Радха и Говинда отчаяно се търсят един друг. Тоест, Красотата и Любовта се търсят взаимно. И когато това търсене стане най-интензивно, те идват толкова близо, че се проявяват в един облик и това е Махапрабху. Можем да го наречем недвойствен. Махапрабху е Радха и Говинда слени в една форма.

Така можем да кажем, че „не-двойственост“ е просто дума; но какво е значението на тази дума за вас? За нас тази недвойствена същина е съчетаната двойственост на Красотата и Любовта.

1.  „Шримад Бхагаватам“ 7.9.28