Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София) 

Ето нещо, което трябва да знаете и помните по отношение на времето. Има четири различни фази на времето и вечността, касаещи началото и края, безкрайното и безначалното. Какви са те? Всичко, което е материално, има начало, има и край. Всичко, което е духовно?

Отговор: Няма начало и няма край. 

Свами Тиртха: Дотук добре. Дайте ми пример за нещо, което има начало и край.

Отговор: Любовна история.

Свами Тиртха: Съжалявам, това е пълна илюзия. Това е приказка. Дайте ми нещо съществуващо. Да речем тялото. Тялото се ражда и умира. Начало и край – ясно е.  Всичко материално, дори космическата вселена, има начало и край. Защото такава е материалната природа. Това се нарича анитя – не-вечно. А какво е вечното? То е нитя. Дайте ми пример за нитя?  

Ямуна: Атма, душата.

Свами Тиртха: Тоест нещо духовно по природа. То няма начало и няма край – това отново е лесно. Но какво да кажем за останалите комбинации? Дайте ми нещо, което има начало, но няма край.

Хари Лила: Мисълта. Ако някой получи някакво знание и породи някаква мисъл, тази мисъл е нова във Вселената и има начало, но никога не свършва. И също ако някоя душа обикне Бога, това е ново начало, но няма край.

Свами Тиртха: На пръв поглед изглежда вярно. Но всъщност се казва: ако си мислиш, че си открил или си казал нещо ново – това означава, че не си чел достатъчно. Защото в действителност всичко вече е казано. Едва ли въобще е възможно да имаме, така да се каже, „нова мисъл”. Защо? Защото Вселената е почти затворена система. Включително и мислите. Всички възможни мисли във вселенската структура са в Акашиевите записи. И ние черпим оттам. Цялата тази Вселена е мисъл, сън на Вишну. И както Шридхара Махарадж обяснява, основата е съзнанието. Ние просто взимаме от тази основа. Нищо не е ново, това не сме ние, то не е наше, дадено ни е – възможността да мислим по определен начин. Уви, трябва да отвърна „не” на мислите – не това е истинският отговор. Но ти също спомена…? 

Хари Лила: Любовта. Когато обикнеш Бога или започнеш да установяваш връзка с Него, това е ново начало и никога не свършва, защото любовта винаги се разгръща.

Свами Тиртха: Това е много близо до истинското решение. Макар че отново бих казал, бхакти съществува. Ако ни е дадена една малка капка, това изглежда като ново начало, но е вечна лила, вечна игра. Затова можем да кажем, че ако постигнете съвършенство, освобождение – това е ново начало. Нашето лично освобождение има начало, но няма край. Защото встъпим ли веднъж в божествената сфера, няма да се върнем. Можем да кажем, че мокша има начало, но няма край. А кое е четвъртото? Няма начало, но има край?

Парамананда: Глупостта.

Свами Тиртха: О, не. Тя няма край! Безгранична е.

Манджари: Карма.

Махабхава: Моят отговор е подобен – цикълът на раждане и смърт. Не знаем къде започва, но знаем, че в крайна сметка може да свърши.

Свами Тиртха: Мисля, че това е най-коварното, най-трудното за откриване – нещо, което няма начало, но има край. В действителност това е кармата, или онова, което ни вкарва в цикъла на раждането и смъртта. Защото кармата е съществувала под формата на семе преди тази настояща фаза на творението. Но тя има край. Когато достигнем мокша – това е краят на карма. Това е точката, в която те се срещат.

И така, първото беше без начало и без край (нитя). Второто беше с начало и край (анитя). Третото беше с начало, но без край (ананта). И четвъртото – без начало, но с край (анади).